Също както метавселената на Facebook, стрес тестовете на банки за климатични рискове са общо взето фантазия. Все още има много какво кредиторите и регулаторите да направят, за да осъществят тази визия.
За разлика от паралелния свят на Марк Зукърбърг в реалността наистина е от значение дали банките ще успеят да развият правилните инструменти, пише Пол Джей Дейвис в материал за Bloomberg.
Големите европейски банки трябва да се изправят пред първия си климатичен стрес тест през следващата година. Европейската централна банка (ЕЦБ) създаде широкообхватна таблица за попълване от кредиторите. В нея има дълъг списък от въпроси за подхода на банките към климатичните рискове и се искат данни за всеки отделен кредитор за отделени парникови газове и емисии въглероден диоксид – по обем и интензивност.
Но мръсната тайна на това амбициозно упражнение е, че малко банки могат да го изпълнят. Много от тях едва са започнали да развиват системи за събиране и анализиране на такива данни и много от техните кредитополучатели просто не изготвят тази статистика, от която банките се нуждаят.
Но това не прави автоматично усилията на ЕЦБ загуба на време, нито означава, че американските и британските регулатори трябва да зарежат работата си. Въпросът е да се продължи да се оказва натиск върху кредиторите и техните клиенти.
По време на последните представяния на тримесечни данни Дейвис задава на финансовите директори на компании въпроса какво според тях е възможно да се направи. Повечето са уверени, че разполагат с данните, които в общи линии очертават количествата емисии в техните портфолиа, но не задължително и детайлната информация по индустрии, която ЕЦБ иска. А малките и средни компании имат съвсем малко данни изобщо.
Други проучвания подкрепят тези заключения: няколко сред дори най-големите банки са се опитвали да провеждат свои собствени тестове, за да проверят устойчивостта на климатичен риск в кредитните си книги. Само пет от 28 международни банки от САЩ, Европа и Азия са го правили, показва ново изследване на Moody’s Investors Service.
„Като цяло ограничената способност на банките да измерват въглеродния отпечатък на кредитите и инвестициите си прави по-трудно за тях да измерят собствената си уязвимост на климатични промени“, посочват от Moody’s.
Само шест от банките пък съобщават за климатични ефекти от финансирането си. Но дори и тогава данните не са особено изчерпателни.
В САЩ JPMorgan Chase & Co. публикува данни за средната въглеродна интензивност от свои клиенти от шепа сектори: автомобили, електроенергия, петрол и газ.