Компромисът между ЕС и Полша ще бъде труден

Загубата на една държава членка на ЕС може да се счита за лошо стечение на обстоятелствата, но загубата на две ще изглежда като безхаберие, пише Бен Хол за Financial Times.

Лидерите на ЕС в момента калибрират подхода си в противопоставянето с Полша относно върховенството на закона. Все още борещи се с хаотичните последици от Brexit, те изглежда са стигнали до заключението, че не е моментът за разрив с Варшава. 

Решението на Полския конституционен трибунал от октомври (по искане на правителството), че части от договорите на ЕС са несъвместими с конституцията на Полша, предизвика ужас в други столици. Северните и либералните правителства на ЕС твърдо смятат, че решението е остра атака срещу правния ред в съюза от страна на автократично полско правителство, твърдо настроено да смаже съдебната независимост в страната.

Но на среща на високо равнище две седмици по-късно полските власти приеха по-сговорчива позиция, прегърната от германския канцлер Ангела Меркел. Те се съгласиха да позволят на председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен да се заеме с проблема чрез диалог и сдържаност.

Брюксел забави одобрението на кандидатурата на Полша за 36 милиарда евро от фонда за възстановяване на ЕС - което само по себе си е форма на наказание - но засега се въздържа от предприемане на нови правни действия, за да се опита да върне страната в правия път и не бърза да задейства новия механизъм за спазване на върховенството на закона, потенциално блокиращ всички плащания от ЕС към Полша.

ЕС трябва да излезе от „все по-разширяваща се спирала“ на конфронтация с Варшава, предупреди Меркел. „Не можете да разрешите големите политически различия чрез съдебни дела“, каза тя. Меркел е в последните няколко месеца от канцлерството си, но изглежда Фон дер Лайен мисли по същия начин.

„За много германци европейското обединение не касае само Франция и Германия, а означава приятелство и партньорство между Изтока и Запада“, каза човек, запознат с нейния подход.

„Грешка е да се мисли, че хората може да бъдат притискани само чрез пари. Поляците са доста горди“, посочи човекът. „Нещата ще сработят само ако ги притиснем силно по някои точки и потърсим компромис по други. Не може просто да използваме чука."

Учи ли се ЕС от опита си с Brexit, като търси компромис с Варшава? Като се има предвид широко разпространеното раздразнение от опитите на Обединеното кралство да промени условията по своя развод, изглежда малцина са готови да направят явна връзка между тези два случая, за да не изглежда като разкаяние.

Във всеки случай полското правителство настоява, че не се стреми към напускане на ЕС - което би било електорално самоубийство. Но такова не бе търсено и от бившият британски премиер Дейвид Камерън, когато се опитваше да предоговори условията за членство на Обединеното кралство. Камерън искаше ограничения за свободното движение на работници, но остана повече или по-малко с празни ръце.

„Начинът, по който проевропейците и (някои в) институциите на ЕС реагират на случая с Полша, е аналогичен на начина, по който приеха заплахата от Brexit“, коментира Ханс Куднани, директор на програмата за Европа в Chatham House.

Предимството на правото на ЕС над националното право, което Полша сега се опитва да ограничи, и свободното движение, което Обединеното кралство искаше да обуздае, се третират като „нещо неделимо, което или го има, или го няма“. В действителност и двете са неясни и сложни, изтъква Куднани. Не можем да бъдем пуристи.

Един човек, който настоява ЕС да стане по-гъвкав, е Мишел Барние. Като бивш главен преговарящ на ЕС за Brexit, той беше непримирим срещу опитите на Лондон да споделя само ползите от членството. Сега, след като се кандидатира за президент на Франция, той казва, че страната му не трябва да приема решенията на Европейския съд относно имиграцията, защото това си остава национален въпрос. Полша излиза със същите аргументи.

Проблемът е, че печалбата на един е загуба за друг. Скоро правният ред на ЕС ще бъде пълен с дупки.

Други конституционни съдилища в ЕС са поставили под условие предимството на европейското право. Но Полша го „отхвърли из основи“, посочва Ту Нгуен от Центъра „Жак Делор“ в берлинското училище „Херти“. Въпреки че Брюксел можеше да се съгласи да започне плащанията от фонда за възстановяване на ЕС в замяна на съгласието на Варшава да премахне спорния си дисциплинарен режим за съдиите, той избра да убеждава Полша да отстъпи и да приеме, че съдиите трябва да бъдат независими, а правото на ЕС - върховно.