Откъде Илон Мъск черпи идеи? Какво се опитва да постигне и какъв иска да бъде? Мнозина искат да разберат най-богатия човек в света, чийто производител на електромобили Tesla, според фондовия пазар, струва 1 трлн. долара. Според Джил Лепор, историк в университета в Харвард, Мъск е бил формиран от своята юношеска любов към научната фантастика и необичайните, обсебени от науката политически виждания на своя канадски дядо, разказва журналистът Джон Оутърс в материал за Bloomberg.
Джошуа Халдеман е бил ярък характер. С образованието си на хиропрактор той е работил на родео шоута, търсейки приключения и като любител археолог и пилот. След като емигрира в Южна Африка със семейството си, той води серия експедиции в търсене на Изгубения град на Калахари. Умира през 1974 г., когато Илон все още е малко дете, но снимките показват, че дядото и внукът си приличат много.
През 30-те години на миналия век Халдеман е начело на канадския клон на Технократичното движение, когато думата „технокат“ е означавала нещо съвсем различно от политик центрист. Тогава това е било хомогенно движение под знака на монада – символът на ин и ян, което се е борило за смяна на демокрацията с общество, водено от инженери. Според Лепор политическите виждания на Халдеман може да са основното наследство за неговия внук.
Вярвайки в това, че науката и технологиите могат да излекуват всички болежки, Халдеман настоява капиталистическата парична инфраструктура да бъде заменена от нова универсална валута, базирана на единица топлина, известна като ерг. Технократите дори настояват за край на поставянето на цени, водени от виждането, че учените биха могли да се справят с разпределението на блага далеч по-добре от пазара.
Такива концепции са смятани за опасни от канадското правителство, което забранява движението заради противопоставянето му на Втората световна война. Интересът към движението отслабва с настъпилия просперитет след края на войната. Но подобни идеи вдъхновяват сегашното вълнение около меме акциите, криптовалутите и самият мъж, който нарича себе си „технокрал“.
За Лепор идеологията на Мъск изглежда идва от тези странни – и остарели – възгледи. По думите ѝ неговата амбиция е „екстравагантен, краен“ дори „извънземен“ капитализъм, „воден от фантазии, които идват от научната фантастика“.
В подкаст поредицата „The Evening Rocket“ Лепор представя теорията си, че Мъск е създание на научната фантастика, на която се отдава в юношеството си, голяма част от която отразява технократската философия на дядо му. Това му дава и дарбата да разказва истории. Когато инвеститорите купуват акции на Tesla, те „купуват“ и една история, а не просто поток от бъдещи парични потоци. А тази история звучи до голяма степен като научната фантастика от средата на миналия век.
Това, което за Лепор е притеснително, е, че Мъск изглежда интерпретира погрешно научната фантастика, която е чел – нещо, което според нея трябва да притеснява всички. „Много от нещата, които изглежда са го вдъхновили, са утопични“, казва тя в интервю с автора Оутърс, „всъщност са антиутопични“.
Голяма част от научната фантастика от средата на века е целяла да послужи като предупреждение за това как науката може да завладее живота ни. Но младият Илон, казва Лепор, е сметнал това антиутопично бъдеще вълнуващо. Това е вдъхновило неговата компания SpaceX и мисията му за колонизиране на Марс.
Според Лепор популярността на Мъск и неговите идеи – от колонизирането на Космоса до криптовалутите, може би е симптом на едно увредено общество.
На наплива към меме акциите, като тези на GameStop и AMC, по-рано през годината се гледаше от самите участници в него като на удар по търговията с ценни книжа и елитите. Наричайки се „apes“ (маймуни от английски – бел. ред.), младите трейдъри, които принудиха хедж фондовете продавачи на късо да излязат от залозите си, действаха като флашмоб. Мнозина от тях след това загубиха пари. Криптовалутите, които направиха мнозина богати хора още по-богати, се възприемат от почитателите си като ефективно средство за постигане на икономическо равновесие. Биткойнът, както се надяват неговите почитатели, не само ще направи хората по-независими от хватката на банките върху финансовата система, но също така ще може да премахне и властта на правителствата над нея – макар и те да са демократично избрани.
Научната фантастика от средата на века често носи либертарианско послание, а днес тази философия има много последователи в Силициевата долина и сред хедж фондовете. Но според Лепор при Мъск Технокралят се случва и още нещо.
Поведението на криптоентусиастите спрямо парите съвпада директно с недоверието и феодализма през Средновековието, когато най-богатите хора държат властта и доверието се дава на индивидуални личности, а не системи или институции. И наистина, кампанията за купуването на меме акции приличаше много на средновековен бунт на крепостни селяни. Според Лепор футуризмът на Мъск отразява една антична гледна точка за бъдещето. Неговите идеи, по думите ѝ, са родени в едно време на империализъм и неравенство.
Това със сигурност е едно песимистично описание на личност, която дава надежда на много хора, но все пак е перспектива, която трябва да се вземе сериозно. Лепор ни предлага възможността какъвто и път да поеме личната история на Илон Мъск оттук нататък, то ще си заслужава да се види. „Няма да четем некролога му след 50 години и да се чудим какво се е случило с него. Ще бъде голям холивудски край“, казва тя.
00:57 | 14.09.22 г.