Ниските реални лихвени проценти и възходът на така наречените фирми суперзвезди са две от най-изявените характеристики на макроикономиката през последното десетилетие. Нов анализ сочи, че двете са тясно свързани, подчертавайки взаимодействието между монетарната политика и индустриалната организация на компаниите, пише за Bloomberg Питър Орзаг, главен изпълнителен директор на финансовата консултантска компания Lazard.
През 2015 г. Джейсън Фърмън и авторът акцентират върху относително ново развитие: драматично увеличаване на дисперсията във възвръщаемостта на капитала на компаниите, като лидерите в секторите изглежда се отдалечаваха от останалите.
Оттогава множество изследвания проучват тези суперзвезди, като се водят енергични дебати относно ролята на антитръстовото законодателство за улесняване на техния подем, дали той е повече усещане, отколкото реалност, и до каква степен те допринасят за цялостното неравенство в заплатите. Историята вероятно ще покаже, че пандемията е засилила „ефекта на Матю“ водещите компании да стават още по-доминиращи.
Фърмън и Орзаг обаче обръщат малко или никакво внимание на ролята на ниските лихви във всичко това. Интересен нов работен документ на Националното бюро за икономически изследвания на САЩ (NBER), „Спадащи лихви и растящи суперзвезди“, от Томас Кроен, Ърнест Лиу и Атиф Миан от Принстънския университет и Амир Суфи от Чикагския университет, прави точно това.
Кроен и колегите му проучват данни от 1980 г. до 2019 г. за широк спектър от компании и оценяват ефектите от промяната в лихвените проценти върху горните 5% от компаниите във всяка индустрия спрямо останалите. (Това е чисто иконометричен документ, без имена на отделни компании.) Основната констатация е, че „спадащите лихви, особено когато те доближават нулата, са облагодетелствали непропорционално суперзвездите“. Тези констатации са валидни независимо дали компаниите са класирани по пазарна капитализация, печалби или приходи.
По-конкретно, пазарната стойност на суперзвездите се повишава в сравнение с други компании, когато лихвените проценти намаляват. Авторите поотделно оценяват увеличенията и пониженията на лихвите и откриват до голяма степен симетрични резултати: намаляването на лихвените проценти е от полза за водещите фирми, а увеличението им намалява техните пазарни оценки. Наблюдава се и ефектът на „снежната топка“, в смисъл, че даден спад на лихвите има по-голямо въздействие върху суперзвездите, когато той е от по-ниско ниво - така че спадът от 2% на 1,5% има по-голям ефект от този от 5% на 4,5%.
Какво причинява този диференциран пазарен отговор? Изглежда, че няколко фактора допринасят.
10:58 | 14.09.22 г.