Европа вече не разбира САЩ

След почти двегодишно пандемично отсъствие от Париж и Берлин, се върнах в стария свят, за да направя изненадващо откритие: Европа вече не разбира Съединените щати. На фона на акцента на Вашингтон към Индо-Тихоокеанския регион, продължаващите ефекти от президентството на Тръмп (заедно със страховете от негово завръщане през 2024 г.) и объркващите сигнали, идващи от администрацията на Байдън, нито германците, нито французите знаят какво да очакват. Тази несигурност допълнително усложнява трудната задача за преработване на атлантическия съюз за една бурна нова ера, пише Уолтър Расъл Мийд за Wall Street Journal.

Най-сериозното неразбиране включва продължаващия фокус на Америка към Индо-Тихоокеанския регион. След конфликта с Aukus (стратегическо споразумение между Австралия, Великобритания и САЩ – бел. прев.) през септември французите и германците вече не се съмняват, че този фокус е реален, но малцина в Европа са разбрали напълно какво означава. 

Много европейци, включително някои опитни наблюдатели на трансатлантическата сцена, вярват, че ако САЩ виждат Индо-Тихоокеанския регион като основен фокус на външната си политика, те би трябвало да отпишат останалия свят. Тези наблюдатели видяха изтеглянето на американците от Афганистан и смятат, че могат да очакват подобно безразсъдно отстъпление от Америка в Европа и Близкия изток.

Това е малко вероятно. Американските интереси са глобални и американските президенти, харесва им или не, не могат да ограничат вниманието си до един световен театър. По време на Студената война Западна Европа беше основният фокус на американската външна политика, но САЩ също водиха две големи войни в Азия. Енергийната криза вече принуди президента Байдън да обърне повече внимание на Близкия изток. Усилията на Китай да спечели влияние в Близкия изток и Европа ще привлече вниманието на Вашингтон към старите му партньори от НАТО, както и продължаващото сближаване на Москва с Пекин.

Китайското предизвикателство прави САЩ по-малко изолационистки, а глобалният характер на китайските амбиции ще принуди американските президенти да поддържат международни алианси и да работят съвместно със съюзници по целия свят.

На европейците също така им е трудно да разберат какво искат САЩ от старите си съюзници в тази нова борба. Тази година Великобритания, Франция и дори Германия изпратиха символични военни сили в Тихия океан. Американците оценяват духа зад тези жестове, но европейската помощ в Тихия океан означава по-малко за САЩ, отколкото очакват много европейци, свикнали с желанието на САЩ за съюзническо участие на места като Афганистан.