На фона на шумно прокламираната среща на високо равнище на ООН за климата (COP 26) в Шотландия в началото на ноември и скока на цените на енергията от един връх към друг, може да ви е простено ако се чудите, без значение на вижданията ви за изменението на климата, дали опитите за ограничаване на производството и използването на изкопаеми горива може да имат нещо общо с цените им, които се покачват толкова шеметно напоследък. Съвсем не, отвръща по-консервативното крило на климатичното лоби, тази последна криза просто показва, че трябва да преминем към по-чисти енергийни източници по-бързо.
Дори Фатих Бирол, ръководител на Международната агенция по енергетика (МАЕ), твърди, че „преходът към чиста енергия е решение на проблемите, които виждаме на пазарите на газ и електроенергия днес, а не причината за тях“. Такива възгледи обаче не издържат на проверка, както би потвърдил дори бегъл поглед към собствената статистика на МАЕ, пише за Bloomberg Ричард Куксън, ръководител на изследванията и фонд мениджър в Rubicon Fund Management.
Правителствата по целия развит свят обещаха да намалят драстично използването на изкопаеми горива и въведоха правила и графици за това. За добро или лошо, те бяха подтикнати не само от онези, които се страхуват от драматични климатични промени, но и от инвестиционна общност, която иска да печели прилична възвръщаемост и в същото време да се чувства добродетелна. Оттук и огромната мода към фондовете, отчитащи екологичните, социалните и управленските фактори (ESG), всеобхватен термин за група проблеми, които имат много малко общо освен духа на времето. Компаниите, които копаят и добиват неща от земята или продават неща, които произвеждат много газове, обикновено не се радват на благоразположението на ESG фондовете, дори ако имат прекрасни структури на управление.
Разбира се, ниските цени на енергията през последните години изиграха своята роля, но далеч по-голяма причина за значително лошото представяне на енергийните компании в глобалните индекси за акции през последното десетилетие е държавното регулиране и общата демонизация на активите на енергийните компании. Чудно ли е изобщо, че тези компании намалиха чувствително инвестициите, не само в нови залежи, но и за извличане на максимума от съществуващите? Инвестициите в проучвания за нефт и газ са намалели почти наполовина между 2015 и 2020 г., според МАЕ. Като цяло инвестициите в изкопаеми горива спаднаха до 588 милиарда долара миналата година от 1 трилион долара през 2015 г. Разбира се, този спад беше изострен от пандемията от Covid-19, но истината е, че дори и според цифрите на МАЕ инвестициите намаляват от години.
Настоящите инвестиции са крайно недостатъчни, за да бъдат в крак с вероятното глобално търсене на енергия през следващите години. С изключение на миналата година, общото търсене на енергия растеше с около 2% годишно през последните 10 години и вероятно ще продължи да нараства поне със същия темп, според BP. По-голямата част от увеличението на търсенето идва от развиващите се икономики. Можете да видите това в търсенето на петролни продукти като бензин, реактивно гориво и други подобни. Сред 34-те членове на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) - по същество клуб на богатите страни - това търсене е непроменено през последните 10 години. В страните извън ОИСР то се повишава с 3% годишно. В Китай нараства с 5,5% годишно и изглежда почти няма интерес от страна на управляващите в страната да се заемат с ограничаване използването на изкопаеми горива.
Проблемът е, че възобновяемата енергия представлява малка част от общото енергийно предлагане. Ръстът на възобновяемите източници не успява дори да отговори на ръста на общото световно търсене на енергия. Прочетете това изречение отново. Самата МАЕ казва, че с настоящите политики и графици, инвестициите в нефт и газ трябва да бъдат със стотици милиарди долари по-високи всяка година, само за да се отговори на вероятното търсене. При липса на такива инвестиции не бива да се учудвате, ако цените на енергията се повишават - вероятно с много повече. Настоящият скок на цените на природния газ вероятно е само началото. Разбира се, по-високите цени ще доведат до допълнителни инвестиции, но изглежда малко вероятно те да са достатъчни. И може да се появят в области като въглищата, които са по-евтини от, да речем, природния газ, но и много по-замърсяващи.
Без разумна, реалистична инвестиционна стратегия - и график - за производство на възобновяема енергия, ефектите от избягването на инвестиции в традиционни енергийни източници вероятно ще бъдат почти катастрофални, дори ако съм само наполовина прав. Рязко по-високите цени на енергията ще означават, наред с други неща, много по-високи транспортни разходи, много по-високи сметки за отопление и много по-скъпа храна. Общият инфлационен натиск ще продължи да расте. По-високите цени на енергията на някакъв етап ще предизвикат глобална рецесия, както направиха през 70-те години. Всичко това ще удари най-тежко бедните страни.
Много политически системи в развития свят вече са силно напрегнати. В САЩ, Великобритания и континентална Европа разделението между богатите и бедните, левите и десните, елитът и останалите, не помня да е бил по-голям. Бързо нарастващите цени на енергията и евентуалната глобална рецесия вероятно ще доведат някои от тях до преломна точка. Правителствата и ESG инвеститорите могат да се чувстват колкото си искат добродетелни, но затварянето на очите за техните действия - дълбоки рецесии, разбити общества и нови милиони гладуващи - не ги прави по-малко неморални. Пътят към ада, в крайна сметка, е постлан с добри намерения.
19:48 | 13.09.22 г.