За да посрещне целите за нулеви въглеродни емисии до 2050 година, светът при всички случаи трябва да се откаже от въглищата. Процесът обаче никак не е лесен, признава и Международната агенция за енергетика (МАЕ).
Но и местните власти имат възможност да извършат тези тежки стъпки като част от по-обща и амбициозна стратегия за подобряване на качеството на живота, на околната среда и засилванена на ролята на гражданското общество.
Ранното планиране и социалният диалог със засегнатите страни при всички случаи е от ключово значение. Нужен е фокус, особено когато цели области зависят от въгледобива, но е трудно да се даде рецепта как да се случат нещата, защото ситуацията навсякъде е различна, самите централи, целите и приоритетите - също.
Не можем да виним единствено зеления преход за загубата на работни места в тази индустрия. Според изчисленията на МАЕ до 2030 година работещите в сектора ще бъдат с 30% по-малко спрямо 2019 година. И една трета от този спад се дължи на подобрената ефективност в работата на въглищните мини. Факт е, че основната част от съкратените работни места всъщност ще бъдат в Китай - страната, която още не е дала дата за отказа от въглищата и разчита на тях като основен енергоизточник.
Един от най-важните въпроси е финансирането и обикновено за целта се използват широк набор от механизми, които варират от пазарната ситуация. В процеса може да се включат и банки, което да помогне за неговото управление.
В ЕС отказът от въглища получава стимули по европейския Фонд за справедлив преход, който генерира 20 млрд. евро. България трябва да получи 1,2 млрд. евро по този фонд, за да гарантира отказа от въглища без сериозни сътресения.
Но някои страни като Германия например отпускат и национална подкрепа, която да смекчи ефекта от загубата на работни места във въглищните региони, а чрез търгове стимулират и собствениците на централи да затворят мощностите си.
Но това е работещ модел за Европа и САЩ със старите централи и допълнителни други източници на енергия. За развиващите се икономики, където всъщност са и повечето въглищни мощности, нуждата от енергия расте и просто няма какво да замести тези централи.
Има два аспекта на отказа от въглища - спирането на изграждането на нови мощности и намаляване на емисиите от съществуващите. Първото изглежда по-лесно за изпълнение - от години няма инвестиционни решения за нови въглищни централи в развитите икономики. В Азия обаче нещата не стоят точно така - 200 гигавата въглищни мощности получиха одобрение и вероятно ще бъдат изградени до 2030 г. Става въпрос основно за съоръжения в Китай и Индия.
Все пак преди седмици Китай даде много важна заявка, че се отказва от инвестициите във въглища в чужбина и това може да доведе до отказа за изграждане на 190 гигавата въглищни мощности до 2050 г.
От 2010 г. годишно от експлотация се извеждат средно по 25 гигавата въглищни мощности, основно заради затварянето на стари централи в Европа и САЩ. Но за да бъдат постигнати целите за беземисионна икономика, е необходимо този процес да се ускори до 90 гигавата годишно, или до 2030 година от експлоатация да бъдат изведени 40% от съществуващите въглищни мощности.
Данните на МАЕ показват, че средната възраст на централите в Европа и САЩ е най-високата - около 34 години за Европа и по 41 години за Русия и САЩ. От друга страна, в Югоизточна Азия средната възраст на въглищните мощности е около 11 години, тоест те са почти в началото на своя жизнен цикъл. Средната възраст на въглищните централи на Индия и Китай също е ниска - 13 години и в двете страни.
Тенденцията е да се затварят първо централи, които са стари и неефективни, но въпреки това, при ускорено затваряне на мощности ще остане един неоползотворен капацитет на стойност 1 трилион долара - основно в Азия, където централите са най-"млади".
21:01 | 13.09.22 г.