Недостигът на работна ръка може и да е добра новина

Тъй като пандемията от новия коронавирус отслабва и националните икономики се възстановяват близо до предкризисните нива, икономическото възстановяване в западния свят сега е ограничено от недостига на работна ръка.

Медиите са пълни с репортажи за недостиг на шофьори на камиони, медицински сестри, берачи на плодове, готвачи, сервитьори, хотелски персонал, чистачи и строители. Макар много работодатели да кършат ръце, работниците имат някои основания да се радват, пише онлайн изданието Politico.eu.

След пандемията недостигът на работна ръка се разшири от високоплатената ИТ и дигитална индустрия, за да обхване по-нискоквалифицирани сектори като туризъм, хотелиерство, грижи за възрастни хора, логистика и доставка, както и строителството.

След повече от две десетилетия, през които печалбите стагнираха или регресираха на фона на увеличаването на броя на несигурните работни места с по-лоши условия на труд, нещата сега са променени.

„Честно казано, това е въпрос на заплащане“, казва Андрю Уат, ръководител на европейското икономическо звено в Института за макроикономическа политика към фондация „Ханс Бьоклер“. „Заплатите ще трябва да се увеличат в тези сектори, за да върнат хората на тежките, нископлатени работни места. Това не е лошо нещо“, коментира той.

Що се отнася до причините за недостига на работна ръка, те са различни за различните страни. Щедрите обезщетения и схеми за работа на непълно работно време в европейските страни, както и проверките за стимулите в САЩ, дадоха на много работници финансова „възглавница“, която може да забави връщането им на пазара на труда.

Затварянето на границите и ограниченията за пътуване, свързани със здравето, нарушиха и потока от сезонни работници и работници мигранти, които обикновено запълват някои от свободните работни места. Много работници мигранти се прибраха по време на пандемията, а някои вероятно ще останат у дома за дълго.

Централноевропейските икономики, като Полша, Чехия, Словакия и Унгария, са близо до пълна заетост и заплатите там се увеличават, което пресушава основен източник на евтина работна ръка за Западна Европа. Това помага да се обясни недостигът на нископлатени работници в хранително-вкусовата и хотелиерската индустрия в Германия и Дания, както и общоевропейския натиск върху шофьорите на камиони.

Правителството на Обединеното кралство предизвика перфектна буря от недостиг на работна ръка чрез комбинацията от ограничения за пътуване, свързани с COVID, и напускане на ЕС. Прекратяването на свободното движение на работници от страните от ЕС и добавянето на бюрокрация към преминаването на границите наруши веригите за доставки на храни и остави рафтовете на някои супермаркети празни.

Недостигът на приблизително 90 000 шофьори на камиони наскоро доведе до панически покупки и дълги опашки на бензиностанциите. Това принуди британското правителство да призове армията да помогне за доставките на гориво.

Министрите със закъснение обявиха плановете си миналата седмица за издаване на 10 000 спешни краткосрочни работни визи за шофьори на камиони и пакетиращи месо в надпревара за осигуряване на коледните доставки.

Бизнес лидерите казват, че този ход е твърде закъснял и слаб, но премиерът Борис Джонсън коментира, че Великобритания няма да се върне към „неконтролирана миграция“, за да разреши недостига по време на това, което той определя като „период на приспособяване“ след Brexit.

Друг фактор в нарушените пазари на труда е изборът на начин на живот. След 18 месеца, прекарани предимно у дома, много хора в западните страни преосмислят баланса между професионалния и личния живот, разстоянията, на които са готови да пътуват, и вида на работата, която са готови да поемат.

„Работата от дома и на непълно работно време може да доведе до по-структурни промени в поведението, но най-вече до по-високоплатени работни места“, казва Стефано Скарпета, директор по заетостта, труда и социалните въпроси в Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР). „Тези, които работят на нископлатени работни места, често нямат избор“, допълва той.

Данните, събрани от ОИСР, показват, че в нейните 38 страни членки работят около 20 млн. души по-малко, отколкото преди коронавируса. От тях 14 млн. души са напуснали пазара на труда и са класифицирани като хора, които не работят и не търсят работа. В сравнение с 2019 г. 3 млн. повече млади хора не работят и не учат.

Пандемията също засили тенденциите, които се очертаха преди кризата. Например сравнително добре платените работни места в магазините на главните улици изчезват по-бързо, тъй като онлайн поръчките на хранителни стоки и потребителски стоки се разрастват, което често създава по-нискокачествени работни места в отдалечени логистични платформи, кол центрове и доставка до дома.

Въпреки че данните са твърде нестабилни, за да се направят всеобхватни заключения за „ново нормално“, Скарпета посочва, че има анекдотични доказателства, че хората отделят повече време за търсене на по-добри работни места и по-добър баланс между професионален и личен живот след пандемията.

„Отговорът на всичко това, в долния край на скалата на заплатите, е да се повишат заплатите, да се предложат по-добри условия за привличане на повече работници“, добавя той.

Далеч не като проблем, настоящият недостиг на работна ръка все още може да бъде възможност за възстановяване на по-справедлива икономика, подобряване на доходите по веригата на заетостта и повишаване на производителността. Вместо да се опитват да възстановят пазара на труда преди COVID, западните общества трябва да се възползват от шанса да създадат нов социален климат.