Споразумението за преразглеждане на глобалната данъчна система вече е почти сключено. Сега идва трудната част: то да заработи.
Преговарящите от повече от 130 страни ще се срещнат в петък, за да изяснят последните детайли по документа, който цели да принуди най-големите компании в света да плащат повече в националните хазни, пише Politico.
Ирландия - една от страните, които се обявиха против това споразумение, вече е на ръба да го подкрепи. Това коренно би променило начина, по който компании като Apple и Johnson & Johnson плащат данъци по целия свят.
Вниманието обаче вече се измества към следващия етап от прилагането на сложното споразумение. Държави като Франция и САЩ все още трябва да разберат кои правителства могат да облагат с данъци корпоративните гиганти, докато политиците са отчаяни от необходимостта да получат допълнителни приходи, за да могат икономиките им да се възстановят от пандемията.
Текущите преговори, които се водят под шапката на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), трябва да изяснят подробностите за начина, по който ще работи предстоящият глобален данъчен план. Някои страни се насочват към 2023 г. като годината, в която новата система ще влезе в сила.
Има обаче някои политически пречки преди този краен срок, отбелязва медията.
Продължаващото разединение във Вашингтон за вътрешните корпоративни данъчни реформи, очертани от президента на САЩ Джо Байдън, които са централни за глобалната сделка, все още могат да попречат на американското участие в това споразумение. Европейските страни като Италия и Обединеното кралство трябва да отменят собствените си вътрешни цифрови данъци, които са насочени предимно към компании от Силициевата долина.
Политиците ще трябва да изготвят и сложни международни споразумения, за да отменят съществуващото данъчно законодателство на държавите - преговори, които вероятно ще се проточат до 2022 г.
Анатомия на една глобална сделка
Не трябва да се подценява, че глобално данъчно споразумение е почти сключено. От години страните се борят с глобални гиганти като Facebook и Google, които имат обширни операции в юрисдикции, където почти нямат физическо присъствие, но се ползват с ниски или пренебрежими ефективни данъчни ставки.
В рамките на процеса, ръководен от ОИСР, преговарящите се опитаха да поправят това, като предоставиха на националните правителства правото да съберат част от тази печалба въз основа на сложна формула, която разделя тези парични средства в зависимост от това къде работят компаниите. Те също така настояха да създадат минимална корпоративна данъчна ставка, за да спрат мултинационалните фирми да използват данъчни убежища, за да намалят общата си глобална данъчна сметка.
Тези преговори се проточват с години и се сблъскват с политически вятър, особено при администрацията на бившия президент на САЩ Доналд Тръмп, който се опита да направи данъчната реформа доброволна за компаниите.
Всичко това се промени, когато администрацията на Байдън предложи компромис тази пролет, тъй като разработи по-широка стратегия за повишаване на данъците за финансиране на вътрешните си приоритети. Окончателното споразумение, което ще бъде обявено в петък, се очаква да включва две големи промени в глобалния данъчен режим.
Първо, 100-те най-големи компании в света ще трябва да плащат данък във всички юрисдикции, където имат дейност. Тези плащания ще се основават на сложна формула, която длъжностните лица все още финализират.
Второ, над 130 държави също се очаква да се съгласят с минимален корпоративен данък от 15%. Ставката беше обект на политически спорове с Ирландия, чиято вътрешна корпоративна данъчна ставка е 12,5%. Няколко други страни директно отказаха да подпишат споразумението.
09:15 | 13.09.22 г.