Европа стига до горчивото осъзнаване, че вероятно ще трябва да направи немислима отстъпка, за да сложи край на търговската война, разпалена от президента на САЩ Доналд Тръмп и поддържана от неговия наследник Джо Байдън.
Много европейци се надяваха, че Байдън ще отмени митата върху стоманата и алуминия, въведени от Тръмп. Той не го направи, въпреки че те бяха наложени през 2018 г. поради силно съмнителното основание, че защитават националната сигурност, пише онлайн изданието Politico.eu.
Оттеглянето на щита, който митата на Тръмп осигурява, би изложило Байдън на удар от политически чувствителни металургични общности като тези в Охайо и Пенсилвания.
При Тръмп ЕС обвини Вашингтон в тормоз, защото се опитва да принуди Брюксел да приеме ограничения за износ на стомана и алуминий. Европейците сега признават, че може да се наложи да преглътнат компромис при Байдън, който е неудобно подобен на този, който те категорично отхвърлиха при Тръмп.
„Всички искат това да спре, защото това е остатък от Тръмп и застава на пътя на по-добрите отношения между ЕС и САЩ“, според търговски дипломат на ЕС, пожелал анонимност. На фона на помирителния тон се роди нов дипломатически формат - Съветът по търговия и технологии, в рамките на който Вашингтон и Брюксел се опитват да оставят антагонизма от ерата на Тръмп зад гърба си и да си сътрудничат в различни области. Първата му сесия се проведе на 29 септември.
Звучен шамар
По времето на Тръмп Брюксел твърдеше, че пълното оттегляне на митата би удовлетворило ЕС, тъй като според европейските власти те са шамар в лицето на съюзник. Бившият еврокомисар по въпросите на търговията на ЕС Сесилия Малмстрьом заяви през 2018 г., че ЕС „ще се противопостави на насилниците“.
Нейният наследник Валдис Домбровскис обаче звучи доста по-прагматично, защото се състезава с времето. Ако до 1 декември не бъде намерено решение, митата ще се удвоят. Това би навредило на трансатлантическите отношения и потенциално би подкопало формата на Съвета по търговия и технологии.
Брюксел също разбира натиска, пред който е изправен Байдън от стоманодобивната промишленост, синдикатите и собствената му партия, особено преди предстоящите междинни избори.
„Очевидно има много трудни въпроси, важно е какво всъщност може да се направи, за да се поддържа американската стоманена промишленост или строителната индустрия жива пред този свръхкапацитет, като същевременно не се наказват европейците“, казва Рупърт Шлегелмилх, който работи по отношенията ЕС-САЩ в търговския отдел на Европейската комисия (ЕК).
Сделката също така ще проправи пътя на САЩ и ЕС да реагират съвместно на излишъка от стомана от Китай, който и двете правителства признават, че нарушава световните цени на стоманата и подкопава техните местни производители. Това може дори да доведе до „съюз на зелената стомана“, като двете страни работят за по-екологична стоманодобивна промишленост.
Квоти?
През лятото Домбровскис коментира пред FT, че възможно решение може да не успее да премахне всички бариери. Това се разглежда като управление на очакванията към страните производители на стомана в ЕС.
При посещението си във Вашингтон Домбровскис намекна за по-конкретен компромисен сценарий. „Разглеждаме и споразуменията, постигнати от САЩ, включително с Канада и Мексико. Със сигурност елементи от тези споразумения също могат да бъдат полезни за случая на ЕС. Така че по същество това не е нещо, което не бихме искали да погледнем. Разбира се, ние трябва да оценим всяка ситуация по своя собствена заслуга“, коментира той пред репортери.
В случаите с Канада и Мексико от 2019 г. САЩ се съгласиха да преустановят митата върху стомана и алуминий, като в замяна следят вноса на търговските им партньори. Ако вносът се повиши над историческите нива, САЩ могат да наложат отново митата.