Икономическото неравенство се увеличава практически навсякъде от 80-те години насам, не само в либералните пазарни икономики като САЩ, но и в така наречените „координирани“ пазарни икономики като Германия. Но лицето на неравенството и моделът на макроикономически растеж се различават системно в различните типове капитализъм.
Сравнителната политическа икономика традиционно прави разлика между либералните пазарни икономики и координираните пазарни икономики. Либералните пазарни икономики като САЩ или Великобритания се открояват сред другите например чрез по-силна ценностна ориентация на акционерите, децентрализирани преговори за заплатите и доста икономична социална държава. В координираните пазарни икономики като Германия или скандинавските страни социалното партньорство между бизнес асоциациите и синдикатите играе по-важна роля, преговорите за заплатите са по-централизирани, а обществените услуги са по-развити.
В публикувана наскоро от Socio-Economic Review статия Ян Берингер и Тил Ван Трийк, професор в Института за социална икономика към университета в Дуйсбург-Есен, разглеждат тенденциите в неравенствата на доходите в различните видове капитализъм. Интересното е, че коефициентът на Джини на доход на домакинствата нараства приблизително със същия темп в двете групи страни в неолибералната епоха (около 1980-2007 г., т.е. десетилетията преди световната финансова криза).
Коефициентът на Джини (използва се за статистическа характеристика на разпределенията на благата в едно общество) е широко използвана, но и много груба мярка за разпределение на дохода. Зад подобното развитие на коефициента на Джини се крият много различни тенденции в други, в някои отношения по-значими мерки за неравенство. Делът на най-високите доходи (топ 1% или 5% от доходите на домакинствата) нараства много по-бързо в либералните пазарни икономики, отколкото в координираните пазарни икономики:
За сметка на това делът на заплатите (делът на заплатите в общия икономически доход, т.е. в сумата от заплатите и печалбите) е намалял значително повече в координираните пазарни икономики, отколкото в либералните пазарни икономики.
Какво се крие зад различните лица на неравенството?
В либералните пазарни икономики заплатите на топ мениджърите са нараснали по-рязко, отколкото в координираните пазарни икономики. Това води до два ефекта: от една страна, нарастващите заплати на мениджърите допринесоха за увеличаването на неравенството в доходите между частни домакинства в горния край на разпределението. От друга страна, заплатите на мениджърите парадоксално стабилизират дела на заплатите, тъй като най-високите заплати също са статистически записани като заплати.
В координираните пазарни икономики заплатите на топ мениджърите са нараснали по-малко рязко. Въпреки това корпоративните печалби се развиват по-добре спрямо заплатите, отколкото в либералните пазарни икономики. До голяма степен нарастващите печалби са били задържани от компаниите. С други думи, те изобщо не достигат до домакинствата и следователно не водят до по-голямо неравенство в доходите между домакинствата, измерено чрез коефициента на Джини. Независимо от това по-високите (удържани) корпоративни печалби означават увеличаване на икономическото неравенство, дори ако това не се взема предвид при често използваните мерки за неравенство. Това е така, защото (запазените) печалби се дължат предимно на богати собственици на компании, които чрез дяловете си в компанията са успели да увеличат спестяванията си и по този начин - богатството си (бизнес активите също систематично се записват в статистиката за неравенствата в богатството).
В тази статия се разглежда как описаните модели на разпределение на доходите са свързани с различните модели на растеж на либералните и координирани пазарни икономики.
В координираните пазарни икономики икономическият растеж е „по-експортно ориентиран“, в либералните пазарни икономики – „по-дългово ориентиран“. В координираните пазарни икономики икономическият растеж има тенденция да бъде „ориентиран към износа“ в смисъл, че тези страни обикновено изнасят повече, отколкото внасят. Заплатите и доходите на домакинствата като цяло са се развивали доста бавно в тези страни - в резултат на слабото частно потребление и съответно ниския внос.
В либералните пазарни икономики обаче преди световната финансова криза от 2007 г. се предпочитаха моделите на растеж, опиращи се на дълга. Различни проучвания показват, че нарастващото неравенство и разходите сред групите с по-високи доходи оказват все по-голям натиск върху групите с по-ниски и средни доходи да увеличат и разходите си за жилища, образование, здравеопазване, транспорт и т.н., за да поддържат относителния си стандарт на живот. В либералните пазарни икономики този натиск е особено силен поради липсата на цялостни обществени услуги. Групите с не толкова високи доходи са реагирали на експлозията на най-високите доходи и свързаното с тях повишено потребление с намалени спестявания и по-висок дълг. Резултатите - в сравнение с координираните пазарни икономики, са високо потребление и висок внос с нисък износ. И двата модела на растеж, които се дължат, наред с другото, на описаното развитие на разпределението на доходите, в крайна сметка са неустойчиви: моделът, основаващ се на дълга, не е устойчив, защото е свързан с проблеми със свръхзадлъжнялостта в частните домакинства. А моделът, основан на износа, не е устойчив, тъй като излишъците от износа са придружени от нарастваща задлъжнялост от страна на търговските партньори.
19:12 | 13.09.22 г.