Четвъртото тримесечие на годината идва с притесненията на Уолстрийт за забавяне на икономическия растеж и на корпоративните печалби. Това нямаше да е проблем, ако не се случваше във време, когато банкерите на Федералния резерв говорят за изтегляне на стимули, акциите са на рекордни равнища, а оценките им са много високи, пише Цветослав Цачев, главен инвестиционен консултант, "Елана Трейдинг", в блога на компанията.
В същото време Китай ограничава кредитирането за бизнеса и населението, за да избегне инфлационен шок и прекомерна задлъжнялост, което е напът да доведе не само до по-нисък икономически растеж, но и до най-големия корпоративен фалит на нефинансова компания.
Строителният холдинг Evergrande дължи над 300 млрд. долара и няма големи надежди да покрие лихвите и главниците по тях в близко бъдеще. Компанията вече пропусна лихвено плащане и има по-малко от месец гратисен период, за да събере необходимите средства и да избегне фалит. Но не заради това Уолстрийт не се притеснява от евентуалния банкрут.
Колко страшен е фалит на Evergrande?
Тези 305 млрд. задължения, които цитират финансовите медии, са всъщност активите на компанията. Капиталът ѝ е над 45 млрд. долара или пет пъти и половина повече дълг от капитала. Текущата ликвидност на Evergrande също е много лоша, но това е нейният начин за растеж и развитие, който виждаме през последните години.
Проблемът дойде, когато китайските власти оповестиха мерки за ограничаване на задлъжнялостта. Evergrande не може вече да увеличава дълга си, с което да финансира експанзията си и всъщност да покрива изплащането на лихвите и главницата по вече падежиращ дълг. Този модел на растеж стои зад фалита на много от големите корпорации, включително и китайската HNA Group, която банкрутира тази година и дължи 187 млрд. долара на кредиторите си. Властите в страната се оказват изключително сериозни в ограниченията и явно са склонни да оставят огромни компании да се срутят.
Evergrande е голям играч на пазара на недвижими имоти в Китай. Това е втората по големина строителна компания и първа като приходи от продажби на жилища. Около 1,5 млн. апартамента са в процес на изграждане или предстои да бъдат продадени. Сривът на Evergrande не е само замразяване на тези проекти, по които вече работата е спряла, а шокова продажба на активи и съответно срив на целия пазар.
Китайците се опитват да управляват не само инфлацията, дълговете, но и начина на растеж на цените на недвижимите имоти. Строителството е една четвърт от икономиката и правителството няма интерес от силна цикличност в отрасъла. Нито иска да свали цените на имотите, защото това ще се отрази негативно на благосъстоянието на населението и от там на намеренията за взимане на кредити и харчене на спестяванията. Evergrande ще свърши тази работа, защото със сигурност проблемите на компанията ще се отразят на целия пазар.
Каква е вероятността от финансова криза?
Централната банка осигури допълнителна ликвидност в банковата система, за да избегне евентуална криза. Реакцията е бърза и определено показва наученото от Bear Stearns и Lehman Brothers през 2008 г. За акционерите и кредиторите обаче това не е успокоение. Първите ще поемат негативите на евентуален фалит или на преструктуриране на дълга към капитал.
Разликата е, че в първия случай ще загубят 100%, а във втория малко по-малко при разводняване на капитала. Кредиторите също ще трябва да понесат загуби, ако се съгласят на преструктуриране на дълга и се договорят за отписване на част от задълженията. В противен случай Evergrande ще сподели съдбата на HNA Group и кредиторите ще получават пари след продажба на активи на компанията. Ако трябва да се оцени вероятността от финансова криза, тя е ниска, но със сигурност ще се отрази на икономиката и на бизнесклимата в строителството в момент на рестрикции.
Държавата се опита да ограничи растежа на цените на недвижимите имоти, за да избегне балон. Растежът им засега се поддържа под 5% на годишна база, докато растат продажбите на жилища. За много кратко време е възможно тези тенденции да се обърнат и пазарът да се срине като цени и брой сделки. Вероятността едва ли е толкова висока, за да говорим, че предстои да се случи, но със сигурност е риск, който трябва да се следи.
Отражението ще е повече върху реалната икономика – търсенето на мед, желязо, петрол, обема на строителството, заетостта. Само за сравнение, загубите на двата хедж фонда на Bear Stearns бяха поне 10 пъти по-малко, може би в рамките на 20-30 млрд. долара. Те станаха известни през юли 2007 г., а през март 2008 г. JPMorgan купи банката за 1,2 млрд. долара не без участието на Федералния резерв, който придоби ипотечни облигации от портфейла на банката за 30 млрд. долара.
Акцията на Evergrande
Цената ѝ е там, където се е намирала в края на 2014 г., преди да увеличи десет пъти активите си и пазарната си капитализация. Рейтингът на компанията е възможно най-нисък и агенциите очакват фалит. Играта с акциите днес е по-скоро въпрос на затваряне на късите продажби, отколкото на надежди за спасяването ѝ.
Графиката ни показва възхода и падението на бизнес модела на безумен растеж, предизвикан от кредитна експанзия, финансови стимули и балон в цените на активите. За съжаление, тя е показателна за състоянието, в което се намира глобалната икономика. За добро или за лошо, компании като Evergrande са продукт на политика, която трябваше да бъде лечение на точно такива проблеми. Те могат да растат още дълго време, докато лихвите са ниски, а достъпът до кредити лесен.
С оттеглянето на стимулите и повишаването на лихвите ще виждаме и други такива случаи, които едва ли ще застрашат световната финансова система, но ще покажат кой прави бизнес по лесния начин. САЩ и Европа имат няколко месеца, може би година, преди да бъдат ударени от рестрикции. През това време Уолстрийт ще продължава покачването си.
10:47 | 09.09.22 г.