Дали призракът на комунизма отново преследва Русия? От изборите през 1996 г. - единствената постсъветска президентска надпревара в Русия, която доведе до балотаж, Комунистическата партия на страната не е изглеждала като истинска заплаха.
Вече повече от две десетилетия, откакто Владимир Путин за първи път пое руля над страната, Комунистическата партия играе ролята на гъвкава опозиция, като помага на Кремъл да поддържа фасадата на демократичния избор. Бъдещето обаче изглежда все по-малко предсказуемо, пише Bloomberg.
Генадий Зюганов, 77-годишният бивш съветски идеолог, който загуби вота през 1996 г. от Борис Елцин, остава начело на партията и не желае да се впуска в радикални приключения. Появяват се обаче други, по-убедителни гласове, които говорят за корупцията, социалната справедливост, отношението към критика на Кремъл Алексей Навални, а през последните две седмици - за измамите с електронното гласуване.
В този момент на недоволство партията привлича вниманието не само на пенсионерите, размахващи червени флагчета по митингите. Комунистическата партия направи впечатляващо завръщане на парламентарните избори през септември, като спечели почти 19% от гласовете за партийните листи в сравнение с 13% през 2016 г. Това е голяма стъпка напред.
Въпреки избирателната система, изкривена спрямо управляващата партия, партията получава още 15 места в Държавната Дума, повече от всеки друг конкурент. Депутати в Думата ще са остри гласове като Олег Михайлов от Република Коми, суров критик на местния назначен от Москва губернатор, който иска по-добра фискална сделка за региона, произвеждащ енергия.
Дълго време послушен съперник, Комунистическата партия на Русия сега изглежда малко по-проблемна В един от най-показателните епизоди през последните две седмици партийни служители, ядосани от електронното гласуване, което удобно изтри предизборното предимство на партията в Москва, свикаха митинг в столицата „за честни избори“. Зюганов не присъстваше на протеста. Вместо това той беше на среща с Путин и други партийни лидери в Държавната Дума.
Много преди септември в Комунистическата партия взеха да се надигат по-критични гласове към властта.