Германия преживя исторически избори в неделя. Сегашният канцлер Ангела Меркел не се кандидатира отново след 16 години начело на страната. Това никога не се бе случвало в историята на Федерална република Германия. Като наследство тя оставя след себе си съвсем различен политически пейзаж.
Народните партии, Християндемократическият съюз (ХДС) и Социалдемократическата партия на Германия (ГСДП), които генерираха подкрепа на 40% преди ерата на Меркел, достигат само до четвърт от електората. Над 70% от германците вече не са гласували за съответната партия. Независимо кой ще печели в надпреварата за канцлерство, Олаф Шолц и Армин Лашет ще бъдат само „частични" канцлери.
През последните двадесет години двете големи партии не предложиха нищо по отношение на съдържанието и личностите. Старата мъдрост на довереника на Вили Бранд Егон Бар важи и днес - че големите коалиции не са добри за демокрацията. Бившите популярни партии сега изпитват това от първа ръка. Вместо да се профилират една спрямо друга, те замазваха проблемите с коалиционни мнозинства и още повече държавни пари.
В последната си заглавна статия списание Economist прокламира, че Германия е изпаднала в хаос не само по отношение на икономическата политика. Германците, които всъщност искат стабилност, зададоха на партиите си в неделя вечерта сложна задача, а кандидатите за канцлер Олаф Шолц и Армин Лашет трябва да се опитат да създадат трипартиен съюз.
За поредната „голяма коалиция“ (на християндемократи и социалдемократи), която е на власт 2013 г. насам, не може и да става дума. Всъщност възможните трипартийни съюзи със сигурност не улесняват управлението. Но има и шанс триенето между тримата партньори да генерира топлина - дори продуктивна топлина.
Последните няколко години на Меркел се състояха главно от модериране и охлаждане на редица теми. Някои партии пострадаха значително, докато други едва ли могат да повярват на късмета си. Не малко лидери в ГСПД се опасяваха партията да не последва съдбата на френските социалисти, които се смъкнаха от жизнено важна за страната партия до почти незначителна формация.
Сериозният Олаф Шолц винаги е вярвал в шанса си и почти упорито се бе придържал към плана си да бъде „по-добрата Ангела Меркел“. Избирателите го подкрепиха, но преди всичко и благодарение на слабостта на Армин Лашет и срива на лидера на Зелените Аналена Бербок.
Независимо от това Шолц може да се превърне в трагичен герой. В Зелените има достатъчно сили, които биха предпочели да влязат в правителство от типа „Ямайка" със свободните демократи и Съюза. Политолози гледат на това като на възможност да се смени ГСДП като най-голямата лява сила.
Вторият исторически момент на тези избори е лошото представяне на партийното семейство на ХДС и ХСС. Меркел също отговаряше за исторически слаби резултати. Фактът, че черните се сринаха в неделя, предизвика ударни вълни сред присъстващите в Konrad Adenauer Haus – берлинската централа на ХДС.
За сметка на това либералите с лидера на партията Кристиан Линднер са на гребена на вълната. Отрицателните черти, които им приписваха, като твърде радикални неолиберални, вече не се подхвърлят дори и от острието на социалдемократите Кевин Кюнерт. Шолц знае, че за успешен канцлерски пост трябва да спечели средата на обществото и Партията на свободните демократи, а не Лявата партия, която беше наказана от избирателите.
Особено след като червено-червено-зеленият берлински сенат трябва да отговаря за безпрецедентен изборен хаос. В някои избирателни секции в столицата се изчерпаха бюлетините, а десетки избиратели се тълпяха на опашки извън сградите. Сега Лашет и Шолц трябва да хвърлят стръвта. ГСДП ще се опита да направи предложение на Свободните демократи, което не може да се откаже.
Шолц се рекламира с доверие и обещанието да спазва споразуменията. Той знае за травмата на Партията на свободните демократи, която се чувства предадена от Меркел. Лашет, от своя страна, трябва да убеди Зелените, че те биха били в по-добри ръце с него, отколкото със социалдемократите.
Балансиращият му акт ще бъде по-труден от този на Шолц. Лашет може да предложи на Зелените само толкова, колкото да не откаже свободните демократи. Но то трябва да е толкова много, че Зелените да искат да управляват с него и либералите.
В хода на тези преговори германските партии ще трябва да се съобразяват с електората си. За двете традиционно доминиращи партии - християндемократи и социалдемократи, са гласували съответно 34% и 35% от хората над 60 години и по 27% от тези между 45 и 59 години. Приблизително една пета от гласуващите над 20 години са подкрепили Зелените, сходен е делът на избралите либералите. Вотът на младите е в известен смисъл и триумф за либералите - 23% от упражнилите правото си на глас за пръв път германци са подкрепили именно тази партия, при дял от 22 на сто за Зелените.
В края на този исторически ден важи следното: завесата падна, но всички въпроси остават отворени. А различия в позициите на партиите и по икономическите, и по външнополитическите въпроси означават, че Европа ще трябва да изчака трескаво седмици наред или повече, за да разбере как точно би се оформила германската външна политика след ерата на Ангела Меркел.
23:10 | 12.09.22 г.