Преките и косвените субсидии за изкопаеми горива в света през 2020 година възлизат на 5,9 трилиона долара или около 6,8 процента от брутния вътрешен продукт (БВП), обяви днес Международният валутен фонд (МВФ), призовавайки за "ефективно ценообразуване" с цел намаляване на замърсяващите емисии, предаде AFP, цитирана от БТА.
Очаква се през 2025 година тези субсидии да достигнат 7,4 процента от световния БВП. Оценката е на МВФ, който публикува доклад в рамките на Диалога на високо равнище по енергетиката на Общото събрание на ООН.
Субсидиите се изразяват в правителствена политика, насочена към поддържане на крайната цена на изкопаемите горива под цената на доставките. В богатите страни те са и под формата на косвени механизми, като данъчни кредити.
Въпросът за ценообразуването при електроенергията отдавна е предмет на дебати.
В богатите страни правителствата се изправят срещу петролно-газовото лоби, докато в развиващите се страни проблемът е да се намерят средства, за да бъдат ограничени субсидиите, които служат и за изваждане на най-бедните класи от енергийната несигурност.Икономистите от МВФ отбелязват, че "занижаването на цените води до прекомерно потребление на изкопаеми горива, което ускорява глобалното затопляне и задълбочава националните екологични проблеми, включително загубата на човешки животи заради локалното замърсяване на въздуха и прекомерните задръствания и катастрофи по пътищата".
"Занижаването на цените на изкопаемите горива подкопава националните и глобалните екологични цели, вреди на хората и планетата", коментира управляващият директор на МВФ Кристалина Георгиева, която призна, че "повишаването на цените е наистина трудно".
"Да не се прави нищо обаче би представлявало още по-голямо предизвикателство", подчерта тя, цитирана от AFP.
"Това е и лошо насочена политика, която е от полза предимно за домакинствата с високи доходи и лишава правителствата от ценни фискални ресурси", добави тя. Шефката на МВФ призова правителствата да въведат такива цени на изкопаемите горива, които да отразяват "напълно" разходите за доставка и разходите за опазване на околната среда. Ако това стане, до 2025 година глобалните въглеродни емисии ще спаднат с една трета, прогнозира Георгиева, цитирана и от Ройтерс.