Когато става въпрос за „мислене като икономист“, обичайните идеи са за търсенето и предлагането, цените и стимулите, и алтернативните разходи. Всичко това е ОК, но има и друг важен, но пренебрегван компонент на икономическия начин на мислене: интуитивното разбиране за размера на брутния вътрешен продукт (БВП) и предпочитанието за оценка на величините като част от него, пише за Bloomberg Тайлър Кауен, професор по икономиа от университета Джоржд Мейсън във Вирджиния.
Макар икономиката да има репутация на песимистична наука (известна е като „мрачната наука“), повечето икономисти, които познавам, са доста оптимистични и са склонни да виждат повечето системи като стабилни. Отчасти това е така, защото те имат известно разбиране за размера на БВП на САЩ - около 23 трилиона долара, както и за БВП в много други страни.
Оценяването чрез БВП помага да се държат нещата в перспектива. Да кажем, че има някаква социална или икономическа тенденция, която не харесвате или смятате за опасна. Една склонност би била да се опитаме да представим тази тенденция като дял от БВП. Повечето неща са доста малка част от БВП, отразяващ обхвата и стабилността на американската икономика. В един смисъл Америка е огромна и разпръсната система от търговски центрове, ресторанти, фабрики, кафенета, строителни обекти, художествени галерии и много, много други.
Така че дори социалната или икономическата тенденция, която смятате за обезпокоителна, всъщност да е нещо лошо, Америка – представена чрез своето БВП - ще продължи невъзмутимо. Хората, които се дразнят от малки промени в Америка, са склонни да не оценяват истинския размер на американския БВП. Това работи и по реципрочен начин: На последната положителна тенденция може да ù отнеме много време, за да повлияе реално на БВП.
Не е лесно да се осмисли колко много са 23 трилиона долара. Това е една от причините, поради които мисля, че икономистите трябва да се ангажират с „икономически туризъм“: тоест да видят какво произвежда една икономика. Постигането на интуитивно усещане за размера и обхвата на американското производство и потребление ви носи по-добро възприемане на БВП и на свой ред - на света.
Сравнението с БВП е особено подходящо за големи промени, които са на значителна стойност от брутния продукт. Вземете изменението на климата. Инстинктът на икономиста е да се опита да определи точно колко процента от глобалния и националния БВП представляват тези разходи.
Една скорошна оценка сочи, че климатичните промени вероятно ще костват около 10% от световното благосъстояние (БВП ефект плюс други фактори) до 2200 година. За икономиста това е наистина значително количество ресурси. Освен това, разпределението на тези загуби може да бъде несправедливо - и колко точно несправедливо може лесно да се определи, ако човек има представа за размерите.
Резултатът е, че изведнъж е доста лесно да се види, че система за остойностяване на въглерода или субсидии за научно-изследователска и развойна дейност е много вероятно да се изплати напълно, поне ако политиките се изпълняват със значителна компетентност.
Изменението на климата е трудна тема за изучаване и прогнозиране и далеч не съм сигурен, че процентната оценка е правилната цифра. Въпреки всичко, това е важна стъпка за внасянето на някаква структура относно проблема. Като икономист съм скептичен към анализ, който изобщо не се опитва да произведе някакво число. След като осмислите размера и обхвата на БВП, разбирате, че всеки списък с климатични бедствия, които са унищожили 10% от БВП, ще бъде много дълъг.
Бях поразен от скорошно проучване в 10 държави, показващо страховете на младите хора от климатичните промени. 4 от всеки 10 се страхуват да имат деца. Почти половината казват, че страховете от изменението на климата са им причинили стрес и безпокойство в ежедневието.
Икономиката също така помага да се поставят тези притеснения в перспектива. Ако стойността на климатичните промени е 10% от световното благосъстояние, това е приблизително равно на няколко години (непандемичен) глобален икономически растеж. Може да се очаква световната икономика да расте с около 3% годишно. Този вид прости сметки липсват в повечето дебати за изменението на климата, като отново на преден план излиза необходимостта от по-добри оценки за реалните предстоящи разходи.
От една страна, икономическата наука ви помага да видите, че „няколко години глобален растеж“ е наистина огромна сума от голямо значение - за това си струва да се водят големи битки. От друга страна, икономиката също ви помага да видите, че загубата на няколко години глобален растеж не е причина да нямате имате деца. Разбира се, тези аргументи могат да варират за тези, които живеят в особено уязвими региони, но има и хора, които живеят в по-малко уязвими такива.
„Мисленето като икономист“ може да бъде много полезно. Подобряването на интуитивното разбиране на БВП е един от най-добрите начини да разберете накъде върви светът.