Европа постепенно намалява добива на природен газ от собствени находища, а в същото време цените на суровината достигат рекорди и доставките изглеждат недостатъчни, пише в коментар The Wall Street Journal. Скъпият газ води и до повишаването на цените на електроенергията, което вече засяга повечето домакинства на континента.
Заради климатичните амбиции никой в Европа вече не иска да инвестира в природен газ, посочва изданието. Парадоксът обаче се крие във факта, че именно заради климатичните цели страните се отказват от изкопаемите горива като въглища и петрол и на първо време се обръщат към природния газ като източник на енергия.
На този фон Нидерландия затваря най-голямото газово находище в Европа. Решението за затварянето на находището "Грьонинген" беше взето още през 2019 г. и причината са серия от земетресения в региона, за които учените посочиха, че причината е работата по газовото находище.
Експлоатацията на "Грьонинген" започва през 1963 г. и през 1976 г. от него са добити рекордните 88 млрд. куб. метра, или около половината от количеството, което Русия доставя на Европа днес. Това находище е в състояние да покрие всички нужди от природен газ на Северна Европа, коментират анализаторите.
Политиката на Нидерландия в първите години от експлоатацията на газовото находище е да използва неговия капацитет максимално, преди да го замени с ядрена енергия. Така през годините добивът започва да намалява, макар че отново има пик през 2013 г., когато са изпомпани 54 млрд. куб. метра. Заради опасенията за безопасността около работата му обаче това находище ще остане затворено и се предвижда повторна експлоатация само при извънредни случаи.
Така все по-очевидно Европа остава зависима от външните доставки на газ.
Въпреки всички уверения от страна на "Газпром" за ръст на доставките към европейските клиенти данни на Международната агенция за енергетика (МАЕ) показват, че руският газ в Европа е по-малко спрямо доставките през 2019 г. Анализатори имат съмнения, че Русия всъщност доставя газ на своите клиенти от газохранилищата, които оперира на територията на Европа, което обяснява и намалените им обеми преди началото на зимния сезон.
МАЕ призова Москва да увеличи доставките, за да гарантира, че зимата няма да създаде проблеми в Европа. На пръв поглед е очевидно, че Русия се надява да покрие своите ангажименти с доставки по "Северен поток 2", но засега газопроводът, който си спечели доста врагове в Европа и САЩ, още не е получил необходимите сертификати за работа.
Но сред анализаторите се появиха някои съмнения, че страната всъщност няма възможност да увеличи доставките за Европа. "Газпром" съобщи преди няколко дни, че се готви активно за зимния сезон в Русия и пълни собствените си газохранилища. А с половин уста през лятото "Газпром" съобщи за пожар в завода си за кондензат, използван за транспортиране на природен газ, в Нови Уренгой в Ямало-Ненецкия автономен окръг. Заради инцидента подаването на газ по "Ямал - Европа" намаля значително за известен период от време.
Така че не можем да бъдем уверени, че Русия няма и други причини, освен очевидните политически, които да намаляват обемите към Европа.
Полупразните хранилища и недостигът на газ са сред основните причини за поскъпването на природния газ в Европа. През миналата седмица суровината за кратко премина границата от 80 евро за мегаватчас на най-голямата европейска борса - нидерландската TTF, която е референтна и за цената на българския газов пазар.
Това е най-високото ниво от 2013 г. насам и шест пъти над нивото от началото на годината, посочва WSJ.
С по-скъпия газ идва и по-високата цена на електроенергията, тъй като в много европейски страни той е основен енергоизточник. За останалите, които разчитат на въглища, цената на тока се влияе и от рекордните цени на въглеродните квоти на ETS пазара. През август те достигнаха ниво от 60 евро на тон, макар и много анализатори да сочат, че причината са пазарни спекулации, а не толкова истинско търсене.
Европейските власти засега отказват да се намесят на пазара, коментирайки, че това е добре дошло за ускоряване на климатичните действия и изпълнението на целите. Зам.-председателят на ЕК Франс Тимерманс коментира пред европейските депутати през миналата седмица, че по-скъпите квоти допринасят едва за 1/5 от поскъпването на електроенергията и обясни отново, че възобновяемите енергийни източници са в основата на евтиния ток и опазването на климата.
"Ако имахме Зелената сделка преди пет години, това нямаше да се случи", каза Тимерманс пред Европейския парламент.
Но някои европейски лидери не пропускат възможността да обвинят ЕС директно за увеличението. "Цената на електроенергията в Полша страда от европейските климатични политики", коментира през този месец полският премиер Матеуш Моравецки.
Фактите обаче показват, че дори и извън ЕС цената на енергията се повишава и бизнесът страда. Пример за това е Великобритания. Преди дни един от големите производители на торове в страната затвори врати заради скъпия газ, а растящите цени на електроенергията накараха няколко доставчика да излязат от пазара.
Всяка година 5-8 малки търговеца на електроенергия фалират, признават от правителството, но очакват тази година броят им да бъде по-голям. Затова и на "Дауниниг Стрийт" 10 започнаха да обсъждат подкрепа - на първо място тя ще бъде за компаниите, които трябва да поемат извънредно клиенти на свои фалирали конкуренти. Процесът струва пари и отнема време, призна министърът на бизнеса Квази Квартенг, и затова вероятно тези компании ще получат държавно кредитиране.
Искане за подкрепа отправиха и български работодатели. Те изчислиха, че заради по-скъпата енергия АЕЦ "Козлодуй" ще натрупа 1,3 млрд. лева извънредна печалба само за шест месеца и поискаха част от тази печалба, за да се справят с високите цени на пазара.
Дори и европейските чиновници да са прави, че решението на енергийната зависимост на Европа, която е факт от години, е зелената енергия, ще отнеме още време, преди потребителите да се възползват в пълна степен от нея. Преходът засега се очертава болезнен, но дали има друг път?
13:33 | 14.09.22 г.