Ако Uber се превърне в традиционна таксиметрова компания, която притежава колите си и изплаща заплати на своите шофьори, дали пак ще бъде Uber?
Това е въпросът, с който сега се сблъскват ръководителите на компанията, докато съдилищата в цяла Европа решават статуса на шофьорите ѝ, пише онлайн изданието Politico.eu.
С хиляди шофьори, които настояват да бъдат признати като служители, основният компонент от бизнеса на компанията - гъвкави шофьори с гъвкаво работно време, е изложен на риск.
Миналата седмица нидерландски съдия постанови, че шофьорите на Uber трябва да бъдат класифицирани като служители и имат право на обезщетения, които идват с този статут. Подобно решение беше постановено от Върховния съд на Обединеното кралство през февруари, който преквалифицира шофьорите като „работници“. Това означава, че те имат право на минимална работна заплата, надбавки и осигуровки.
Повече от 100 подобни съдебни дела се водят в момента в Европа и макар че много се обявяват в защита на Uber, мнозинството са на страната на шофьорите.
Испания например прие закон, който изисква всички платформи да признават своите куриери като служители. Тенденцията изглежда доста неприятна за Uber, който предупреди, че самата независима работа е изложена на риск. Компанията „подкрепя усилията за укрепване на неформалната работа – но не и премахването ѝ, с минимални стандарти за цялата индустрия, които защитават всички работници на платформата“, казва компанията в имейл.
Балансирането на предимствата на гъвкавата работа, като например да се реши кога и колко да се работи, като се гарантира, че работниците имат минимална защита и обезщетения за заетост - да не говорим за поддържане на стойност за клиентите - е нещо, с което се борят и други държави като Германия и Франция.
Европейската комисия (ЕК) също се намесва в дебата, което може да създаде прецедент в целия континент.
Изпълнителният орган на блока ще представи законодателна инициатива през декември, която има за цел да подобри условията на труд на неформалните работници на различни платформи, които формират повече от една десета от работната сила на блока. Не е ясно какво ще предложи Комисията, тъй като тя има ограничени правомощия по политиката на труда.
Комисията казва, че може да предложи директива, която изисква от страните членки да излязат със свои собствени закони, за да постигнат целта, която ЕС си поставя.
„Съдебните решения са в различни посоки, но повечето съдии са решили да прекласифицират номинално независими изпълнители като работници и платформи като работодатели“, посочва се в документ на ЕК. Комисията „не може да игнорира“ тези решения, според Валерио де Стефано, изследовател в KU Leuven. „Това не са едно или две решения, това е вълна от решения, които потвърждават, че този вид работа е съвместима със статута на заетост. Това определено ще повлияе на реакцията на Комисията“, допълва той.