Ако всичко върви според базовата прогноза на председателя на Федералния резерв Джером Пауъл, настоящият скок на инфлацията в САЩ ще се окаже преходен въпреки постоянните усилия на централната банка да стимулира растежа и да намали безработицата. Но какво ще стане, ако хората престанат да вярват в тази добра перспектива? Това е един от най-големите рискове, пред които сега е изправен Фед, пише за Bloomberg Бил Дъдли, старши изследовател в Принстънския университет и бивш шеф на клона на Фед в Ню Йорк (2009-2018 г.)
Силата на Фед да управлява икономиката до голяма степен зависи от общественото доверие. Ако домакинствата и бизнесът се доверяват на преценката на монетарните власти, те ще очакват инфлацията на потребителските цени да остане близо до целта на централната банка от 2% в дългосрочен план. В резултат на това е по-малко вероятно те да изискват и предлагат увеличение на заплатите, което ще помогне да се гарантира, че всеки скок на инфлацията ще се оказва временен.
Но какво ще стане, ако прогнозата на Фед се окаже грешна - възможност, призната от самия Пауъл? По-дългият от очакваното пристъп на по-висока инфлация може да породи съмнения относно ангажимента на централната банка към нейната инфлационна цел. В резултат на това очакванията на хората за бъдещата инфлация могат да се повишат, което да ги накара да реагират по начини, които биха направили настоящата инфлация по-устойчива.
Рискът от втория, лош резултат е повишен в момента по няколко причини. Първо, икономическите перспективи са силно несигурни: никой не знае как ще се развие пандемията или как ще изглежда възстановяването от нея. Това увеличава риска от изненади и от регулаторна грешка, като се има предвид колко време отнема на промените в паричната политика да повлияят на икономиката и инфлацията.
Една важна възможност е пазарът на труда. Според някои измерители все още има много място за нарастване на заетостта: при 5,2% безработицата е доста над нивото си отпреди пандемията (3,5%), а броят на заетите все още е с близо 6 милиона под нивото през февруари 2020 г. Но други индикатори показват, че е много трудно да се намерят работници. Последните данни сочат, че в края на юли е имало 10,9 милиона свободни работни места - най-много откакто се води статистика.
Второ, изглежда, че инфлацията ще се покачи още, за по-дълго от очакваното. Например недостигът в предлагането на чипове, който ограничи производството на автомобили и доведе до рязко покачване на цените на употребяваните коли, изглежда ще продължи и през 2022 г. Официалните мерки за разходите за жилища също могат да се повишат след скорошното рязко покачване на цените на жилищата. В резултат на това очаквам ръководителите на Фед да повишат прогнозите си за инфлацията за 2022 г. на заседанието си тази седмица.
Трето, високата инфлация вероятно ще повиши инфлационните очаквания. Това вече е видно в една важна мярка: Проучването на потребителските очаквания на клона на Фед в Ню Йорк. Към август респондентите очакваха инфлацията да бъде 5,2% през следващата година и средно 4% през следващите три години. Това са най-високите показатели в историята на проучването, което датира от 2013 г., и доста над дългосрочната цел на Фед от 2%.
И накрая, подходът на Фед към прилагането на дългосрочната му монетарна рамка увеличи риска от загуба на доверие. Централната банка се ангажира да не повишава краткосрочните лихви, докато не се случат три неща: икономиката да е достигнала максималното устойчиво ниво на заетост в съответствие целта за инфлацията, инфлацията да е достигнала 2% и Фед да очаква тя да остане над 2 процента за известно време. Този силен ангажимент за пълна заетост предполага, че Федералният резерв ще реагира бавно на ръст в инфлацията, който счита за преходен, дори ако той повишава инфлационните очаквания.
Доверието е мощен инструмент за контролиране на инфлацията. Ако постоянно високата инфлация поставя под съмнение това доверие, работата на Фед ще стане много по-трудна.