На фона на заявките за позеленяване на европейската енергетика Чехия както и още няколко други страни в ЕС, включително и България, е изправена пред предизвикателството за отказ от въглищата. Още преди две години Прага сформира специална комисия, която да анализира проблема и през миналата година тя излезе с ясни решения и конкретните стъпки за болезнената раздяла с въглищата.
През 2019 година Чехия разчита на собствен добив на въглища за покриване на 1/3 от енергийното си потребление, за 46% от производството на електроенергия и за около 25% от отоплението на домакинствата, сочат данни на Международната агенция за енергетика (МАЕ).
Благодарение на природния газ, нови ядрени блокове и възобновяеми източници (соларни панели), както и използването на биомаса, Чехия успява да намали зависимостта си от въглищата в периода 2009 - 2019 година, но все още разчита на тях за около половината от общото производство на електроенергия в страната.
Местният добив на въглищата и ядрените мощности дават на Чехия позицията на нетен износител на електроенергия, а мрежата ѝ е много добре свързана със съседните страни.
Данните показват, че през периода 2009 - 2019 година страната като цяло увеличава потреблението на енергия, но в същото време индустрията става по-малко енергоемка. Основните двигатели на търсенето на енергия са транспортът и сградният фонд.
През пандемичната 2020 година производството на енергия от въглища намалява. Делът им в енергийния микс достига 41%, заместен от природен газ, биомаса и соларни панели. Така емисиите въглероден диоксид на страната намаляват, но Прага все още е далеч от изпълнението на целите, заложени от Европейската комисия (ЕК), и са нужни още действия, пише в анализ МАЕ.
През 2019 година Чехия създава т.нар. "Въглищна комисия", която анализира проблема и през декември 2020 година беше готова с препоръките си. Една от тях е за дата, от която страната официално да се откаже от използването на въглищата и предложението е 2038 година. По-ранна дата би зависила от икономическото състояние на страната.
Първоначално въглищата ще бъдат заместени от природен газ, а делът на възобновяемите източници ще се увеличава до 25% от общото енергийно потребление. Засега Чехия не разчита много на възобновяемите източници - делът им в общото енергийно потребление достига 16% през 2019 година. Основно в страната се използва биомаса и възобновяемите източници държат дял от 22% от енергията за отопление, 14% - за електроенергия и под 8% за транспорт.
Страната не се отказва от ядрената енергия и очаква нови мощности през 2036 година, което също ще даде и спокойствието от отказа от въглищата. Стъпките реално са премерени и реалистични - до 2030 година Чехия ще разчита на въглищата за 38% от произведената електроенергия в страната.
По отношение на отоплението засега националната стратегия все още не е готова. Очаква се въглищата да бъдат заменени от комбинация от горива в зависимост от спецификата, макар че плановете не са много амбициозни и е заложено въглищата да играят значителна роля в отоплението до 2030 година (47% спрямо 55% през 2018 година).
Плановете на Чехия получават критики от МАЕ относно липсата на по-активно използване на възобновяемите енергийни източници. Реално преди 2030 година страната ще разчита на присъединяването на малки инсталации. Плановете са, че до тази дата ще бъдат инсталирани 4 гигавата соларни панели и 1 гигават вятърни турбини. Независими анализи обаче сочат, че Чехия има потенциала да инсталира 7 гигавата соларни панели и поне 1,6 гигавата вятърни турбини и те могат да допринесат за 15% от годишното производство на енергия.
Чехия обаче трябва да промени правната рамка и бизнес моделите, ако иска да реализира възобновяемия потенциал. В страната например могат да бъдат създадени енергийни общности, които да насърчат развитието на сектора.
Отказът от въглища променя не само енергийния сектор, но и носи много предизвикателства за икономиката и социалния сектор. Чехия обаче вече е осъзнала това и още през 2015 година е започнала правителствена програма, която да смекчи негативите от енергийния преход и затварянето на мините. Така Прага е в много добри позиции по отношение на предвидените от ЕС фондове за закриване на въглищната индустрия - Фонд за справедлив преход, по които България също трябва да получи над 1 млрд. евро.
Енергийната ефективност
През 2016 година МАЕ направи пълен анализ на енергетиката на Чехия и оттогава страната е издигнала на първо място в своите енергийни стратегии енергийната ефективност. Веднага бяха създадени редица правителствени програми за финансиране на тези дейности по отношение на обществените сгради и индустрията, за повишаване на вниманието на обществото по отношение на пестенето на електроенергия.
И въпреки това пълният потенциал още не е реализиран. В МАЕ виждат една от причините - в Чехия програмите са в ръцете на Министерството на индустрията и търговията, докато в повечето страни за тях отговарят специални агенции, които предлагат решения и следят за тяхното изпълнение и така мерките са по-ефективни.
Сигурност на енергийните доставки
Вероятно най-големият проблем пред отказа от въглищата не само за Чехия, а и за много други страни с нейните позиции, е енергийната сигурност. Освен въглищата страната има нищожни запаси от други енергийни източници и местният добив покрива около 3% от потреблението на петрол и под 1% - на природен газ.
В същото време обаче географското положение на Чехия е отлично и страната е важен хъб за доставките на природен газ в Централна Европа. Капацитетът ѝ за съхранение на природен газ в момента е около 3,3 млрд. куб. метра, а до края на 2022 година с приключване на няколко проекта ще се увеличи до 4 млрд. куб. метра. Това ще позволи на Прага да се възползва и от по-добри ценови условия на пазара, и за покриване на неритмични доставки и потребление.
Като цяло заключенията на МАЕ в анализа на енергийната система на Чехия е, че страната може да ускори отказа си от въглища и да заложи повече на възобновяемите енергийни източници и ядрената енергия.
06:31 | 14.09.22 г.