Както може да се каже от наблюдението на ежедневните тълпи от цветнокожи, рискуващи живота си в опит да влязат в Съединените щати, Америка далече не е фундаментално несправедливо общество, а по-скоро маяк на надеждата за тези, които бягат от несправедливостта. Нови данни от Бюрото за преброяване на населението потвърждават, че потенциланите нови граждани на южната ни граница са 100% прави, че САЩ остават страната на възможностите. И въпреки че възстановяващата се икономика на САЩ продължава да бъде световен магнит за таланти, демократите в Конгреса все още натискат за плана на Бърни Сандърс за разрушаване на американския просперитет, пише Джеймс Фриймън за Wall Street Journal.
Докато политиците опитват хирургическа интервенция за трилиони долари в американската икономика, която не се нуждае от държавна помощ, аргументът се основава на благовидното твърдение, че рязкото нарастване на неравенството в доходите и богатството в САЩ в налага социално пренареждане. Митът на Сандърс е, че американците са хванати в капана на алчните корпорации и са обречени на ниски доходи. Всъщност Сандърс не вижда проблем с неравенството, когато става въпрос за босовете на комунистическите диктатури, които се обогатяват, докато техните народи споделят равенството на мизерията.
Що се отнася до САЩ, добрата новина е, че фактите не подкрепят социалистическата му критика. Американците се движат нагоре и надолу по стълбицата на доходите с течение на времето, до голяма степен поради индивидуалните решения, които вземат. Сандърс е живо доказателство, тъй като той и съпругата му са изградили лично богатство, което се оценява на повече от 25 пъти това на средното американско домакинство.
Всеки от останалите обаче се радва на страхотен шанс да стане толкова богат, колкото Сандърс. Кокото и да е шокиращо за тези, които вярват в американската несправедливост, оказва се, че доходите имат много общо с това колко работят хората. Марк Пери от Американския предприемачески институт коментира най-новите статистически данни за доходите от Бюрото за преброяване:
„Демографията на домакинствата, включително средният брой на работещите и семейното положение, възрастта и образованието на членовете, е много силно свързана с доходите им. По-конкретно, домакинствата в САЩ с високи доходи имат средно повече работещи, отколкото домакинства с по-ниски доходи, а лицата от домакинствата с високи доходи е средно много по-вероятно, отколкото хората в домакинства с ниски доходи да бъдат добре образовани, женени, работещи на пълен работен и в най-добрите си години откъм заплата. В контраст, хората в домакинствата с по-ниски доходи в САЩ е много по-вероятно от американците в домакинствата с по-високи доходи да бъдат по-малко образовани, да работят на непълно работно време, да са под 35 или над 65 години, и живеещи в домакинства с един родител или самите те едночленно домакинство.”
„Добрата новина от данните на Бюрото за преброяване е, че ключовите демографски фактори, които обясняват разликите в доходите на домакинствата, не са фиксирани през целия ни живот и са до голяма степен под наш контрол (например оставането в училище и завършването на гимназия и колеж, сключването на брак и запазването му, работата на пълен работен ден и т.н.), което означава, че хората и домакинствата не са обречени да останат завинаги в едночленно домакинство или такова с ниски доходи. За щастие проучванията, които проследяват хората с течение на времето, намират доказателства за значителна мобилност на доходите в Америка, потвърждаваща, че индивидите и домакинствата се движат нагоре и надолу по доходната стълба през живота си...”
19:09 | 13.09.22 г.