20-та годишнина от 11 септември заварва американската външна политика в особено състояние. Америка не стабилизира Близкия изток, не преустрои трайно афганистанското общество, нито пък сложи край на джихада. Но терористите не успяха да извършат подобна атака на територията на САЩ. В резултат на това войната с тероризма се оттегли в периферията на американската политика, като страховете, че либералният световен ред се разпада излязоха на преден план, пише Уолтър Расъл Мийд за Wall Street Journal.
Основният стълб на генералната стратегия на Вашингтон след Студената война беше стремежът да се изгради либерален международен ред чрез насърчаване на свободната търговия и светското демократично управление под егидата на американската мощ по целия свят. Външнополитическата върхушка на САЩ все още вярва не само, че тази стратегия предлага най-добрия начин за защита на американските интереси, но и че представлява най-голямата надежда на човечеството да оцелее. В ерата на ядрените оръжия вековният цикъл великите сили да воюват помежду си заплашва цялата човешка раса и трябва да приключи, докато глобални проблеми като изменението на климата могат да бъдат адресирани само чрез създаването на ефективни глобални институции.
Това са грандиозни идеи, но от практическа гледна точка глобалистите досега не успяха да овладеят предизвикателствата на 21 век. Напредъкът в либерализацията на международната търговия забуксува, след като последният всеобхватен кръг от преговори на Световната търговска организация беше спрян през годините на Обама. Оттогава протекционизмът е във възход. Либералната демокрация също губи позиции. Проучванията на организации, наблюдаващи демокрацията, като Freedom House, показват постоянен спад на политическата свобода по целия свят. Междувременно Китай, Русия и Иран предизвикват американската сила с нарастващ успех. Проблемите, пред които е изправен либералният световен ред, са по-остри и неотложни, отколкото през 2001 г., но ресурсите за справяне с тях са намалели.
Провалите в политиката на САЩ в чужбина намалиха доверието на Америка в глобалистичната визия. Движението Тръмп замени традиционния републикански интернационализъм с по-популистки дневен ред, а нарастващото прогресивно крило в Демократическата партия натиска за по-фундаментални промени във външната политика на САЩ. Макар реториката на президента Байдън често да отразява идеите на стария американски глобализъм, изглежда, че неговата администрация няма голям апетит към мащабния хуманитаризъм и либералната търговска политика, които например белязаха президентството на Клинтън.
Още неуспехи изглеждат вероятни. Падането на Хонконг, укрепването на руската власт в Беларус, афганистанският крах и печалбите на иранските клиенти в Близкия изток дават сигнал както на американските съюзници, така и на противниците на САЩ, че Вашингтон е загубил контрол над геополитическите събития. Справянето на либералния ред с управлението на глобалните предизвикателства, вариращи от Covid-19 през миграцията до изменението на климата, също остава невдъхновяващо.
Две алтернативни визии за американската генерална стратегия придобиват видимост в политиката на САЩ с избледняването на глобализма. Привържениците на въздържането, които включват както прогресисти, така и консерватори, искат да намалят влиянието на Америка в чужбина. С оттеглянето на САЩ от глобалните им ангажименти, те смятат, че ще настъпи естествен баланс на силите, като американските съюзници от Европа до Азия поемат отговорност за собствената си отбрана. От другата страна са глобалните националисти - предимно по-ястребски настроени републиканци и независими - те нямат голям респект към международните институции, свободната търговия и визионерските цели в областта на правата на човека, а вярват, че сигурността на САЩ изисква активно американско присъствие в ключови точки по света.
Междувременно администрацията на Байдън е в незавидно положение. Нейните цели по въпроси като климатичните промени, правата на човека и декарбонизацията биха били трудни, ако не и невъзможни за постигане дори в апогея на геополитическото господство на САЩ преди четвърт век. Днес решителната и фокусирана враждебност към американското световно ръководство, идваща от Пекин, Москва и Техеран, ограничава способността на Вашингтон да изгради глобален дипломатически консенсус около тези амбициозни цели.
При тези обстоятелства, старият консенсус в подкрепа на глобалния либерален ред изглежда обречен да избледнее, дори с нарастването на геополитически предизвикателства като надигащия се Китай и глобални проблеми като изменението на климата. Дали привържениците на въздържането или глобалните националисти могат да създадат устойчиви, реалистични национални стратегии, които работят, предстои да видим. Неадекватните глобалистични отговори на сложните предизвикателства, пред които е изправена Америка, вероятно ще дадат възможност на едната или двете групи да опитат.
Ако изключим драматична нова атака от мащаба на 11 септември, радикалното насилие от страна на фанатичните ислямисти изглежда малко вероятно да играе голяма роля в следващата ера на външнополитически дебати в САЩ. Макар и да се подготвя за предстоящите предизвикателства, Америка трябва да признае това за победа, за която трябва да сме благодарни в това мрачно и опасно време.
07:51 | 13.09.22 г.