Преди пандемията от коронавируса Италия се гордееше с най-добрата здравна система в света. Италианците смятаха, че въпреки корупцията, бавното икономическо развитие и проблемите в съдебната система, поне здравеопазването им е на ниво, и то на едно от най-високите в света. Но вирусът развенча този мит, пише в анализ европейското издание Politico.
Един от най-пострадалите от коронавируса италиански региони е Ломбардия - провинцията, в която бяха изградени лъскави централизирани болници. Сега обаче италианците знаят - не е важно да имаш високо технологични болници, а да предоставят нужната грижа, където е необходимо.
Ломбардия има отлични болници - може би най-добрите в Европа, но не може да се каже, че те издържаха стрестеста на коронавируса, категоричен е Гуидо Маринони, лекар от Бергамо, един от най-тежко засегнатите райони на Италия.
Какво обаче се случи в съседната провинция Емилия-Романя? Там подходът е различен и вместо ресурсите да се концентрират в огромни медицински комплекси, средства се инвестират в мрежи от клиники и малки медицински центрове в градовете и селата. В тези здравни центрове медици полагат регулярни грижи за своите пациенти, а само сериозните случаи, които изискват специализирани грижи, се препращат към болниците.
Един от първите подобни е в град Форлимпополи, изграден през 2013 година. На външен вид сградата не е нищо особено - малка провинциална болница, честа гледка в Италия след Втората световна война, разказва още Politico.
Всеки ден пред здравния пункт обаче могат да се видят пациенти, които очакват срещата със своя общопрактикуващ лекар, или здравен специалист, както и резултатите от изследвания и т.н. Тези центрове предоставят индивидуални грижи и държат възможно най-дълго пациентите далеч от болничните легла.
И макар системата на здравеопазването на Емилия-Романя да не е изградена с мисъл за противопоставяне на пандемията, се оказва, че тя се справя много по-добре с предизвикателството.
Пациентите, които нямат сериозни поражения, се следят на място, а тежките случаи се прехвърлят в съседната болница, която се намира само на 20 минути от градчето, във Форли. Част от пациентите са настанени в дом за социални грижи и така коронавирусът във Форлимпополи е държан под контрол.
Реално в много от здравните центрове в областта дори няма случаи на коронавируса. Така хората продължават да получават нужните им здравни грижи - от ключово значение за хронично болните пациенти. Експертите предупреждават често именно за занемарените грижи в други италиански региони, а и в цяла Европа.
Тези здравни центрове се превръщат и във ваксинационни, когато Италия започва кампанията по ваксиниране на своето население.
Уроците от пандемията изглеждат научени в Италия. През следващите години страната планира да похарчи част от средствата по Плана за възстановяване именно за изграждане на подобна система от здравни пунктове в цяла Италия. Правителството на Марио Драги е заложило изграждането на 800 нови здравни центъра и модернизацията на съществуващите 500, така че в страната да има мрежа от добре функциониращи 1300 центъра по подобие на този във Форлимпополи.
Първите нови центрове ще заработят през 2023 година. За целта ще бъдат използвани и съществуващи сгради, както и ще бъдат изграждани и съвсем нови.
Като цяло Италия ще инвестира 20 млрд. евро за реформа на здравната си система. За здравните центрове ще бъдат отделени 3 млрд. евро, като част от тези средства ще отидат и за малки болници (около 400). 4 млрд. евро ще бъдат насочени към телемедицина и други системи, които да "сближат" пациентите и медицинските работници.
Населението на Италия е едно от най-застаряващите в световен мащаб и 40% страдат от хронични заболявания. Целта на всички тези мерки е да се държат пациентите близо до техните семейства и приятели, които могат да се погрижат за тях. Например възрастните хора често се придвижват трудно и това прави редовните посещения при лекаря трудна задача за самотно живеещите.
Всъщност в много от здравните центрове има и социални работници, защото както коментира Барбара Борели често здравословните проблеми се превръщат в социални.
Италия не е единствената страна, която предлага близък контакт между пациенти и лекари. Подобни грижи има и в Дания, след като правителството възложи на местните власти инициативата за извънболнична помощ. Управлението на големите болници е скъпо и е по-добре да можем да се грижим за болните в домовете им или в малки клиники възможно най-дълго, е философията на датските власти. Самите хора предпочитат по-малките здравни звена, които са близо до тях.
Местните здравни центрове вероятно ще са все по-масови през следващите години, прогнозира и експертът по здравни грижи Христос Лионис от университета в Крит, който е член на експертния съвет по здравни грижи на Европейската комисия.
Но не всички са съгласни с този модел. Филипо Анели, ръководител на Националната асоциация на лекарите в Италия, предупреждава, че идеята може да закъса в две области - пари и бюрокрация. Правителството инвестира в изграждането на центровете, но няма бюджет за сформиране на мултидисциплинарните екипи от здравни работници, предупреждава той.
Общопрактикуващите лекари затъват в документация и не могат да работят сами, посочва още Анели. Това също може да се окаже спънка пред реализацията на добрата идея.