Не е ясно дали Кристин Лагард е фен на Джузепе Томази ди Лампедуза. Но най-известната реплика на италианския писател - „всичко трябва да се промени, за да може всичко да остане същото“ - може да послужи като вдъхновение за постиженията на Европейската централна банка под нейно ръководство, пише Мартин Сендбу за Financial Times.
ЕЦБ преди беше централната банка, на която можеше да се разчита, че ще направи само това, което е необходимо в последния момент, ако изобщо. Споровете в управителния й съвет означаваха, че критиците трябваше да се примирят с мнозинството.
Времената се промениха. Поредица от маневри тихо придвижиха централната банка на еврото до позиция, в която тя може да направи това, което трябва да се направи с минимални противоречия. Някогашната ярост беше заменена от естествен, но сдържан и управляем, набор от мнения.
През юли управителният съвет на ЕЦБ единодушно прие нова стратегия, официално възприемаща симетрична двупроцентна цел за инфлацията и се ангажира с допълнително търпение и постоянство, в момент когато лихвените проценти са на дъното. Прегледът на политиката й даде солидни основи на подход, който ЕЦБ вече все повече практикуваше и представляваше умерена, но ясна експанзионистична промяна за в бъдеще.
След това банката обърка скептиците, като даде твърдо определение на търпението и постоянството. Тя няма да повишава лихвите, докато не се очаква инфлацията да достигне или надхвърли целта най-много за 18 месеца и след това да остане там (официално, от средната точка до края на прогнозния хоризонт на ЕЦБ от две до три години). Ако искате технократска парафраза на първите признаци за инфлацията, няма да намерите по-добра.
Най-ястребовите гласове биха могли да дадат само ограничен отпор на толерантността към краткосрочната инфлация, която тази рамка логически налага. На тези, които смятаха, че това не означава промяна на практика, бе показано, че новият тест на ЕЦБ вдига летвата за затягане на политиката.
На този фон ЕЦБ обяви миналия четвъртък, че ще забави покупките си на държавни облигации. Това беше широко очаквано, като бе „затягане“ във всякакъв смисъл освен на думи. Лагард предпочете термина „рекалибриране“. Но това е разграничение без разлика. Темпът на покупка на активи ще спадне.
Важен е не етикетът, а обосновката. „Умереното“ забавяне е в унисон, каза ЕЦБ, с „благоприятните условия за финансиране“. Това дава по нещо на всеки. Ястребите виждат намаление на покупките на активи. Гълъбите виждат незасегната монетарната подкрепа за растежа.
Накратко, ЕЦБ постига затягане без пазарна паника. Това й дава пространство да снижи още покупките на активи през декември, ако финансовите условия останат благоприятни - или да отложи или обърне посоката в обратния случай - без излишен драматизъм. Джей Пауъл и Федералният резерв ще се смятат за късметлии, ако постигнат същия подвиг.
Много наблюдатели очакват, че с наближаването на планирания край на пандемичната програмата за купуване на облигации през следващата година, по-малката редовна програма може да бъде засилена и да стане по-гъвкава. Без съмнение ще има ожесточени дискусии в управителния съвет. Но чарът на внимателното маневриране от страна на ЕЦБ е, че евентуалната зона за кацане е очевидна.
Ястребите ще получат продължаващо намаляване на общите покупки. Гълъбите ще получат тласък при редовните покупки, който да направи прехода по-плавен. Някои прогнозират, че връзката между прекратяване на покупките и повишаване на лихвените проценти в насоките на ЕЦБ ще бъде прекъсната, което ще позволи на ястребите да настояват за по-ранно прекратяване на количественото облекчаване - но това също така ще позволи на гълъбите да настояват лихвите да останат на ниски нива, доста след като покупките на облигации спрат. Всичко ще бъде калибрирано според състоянието на финансовите условия – нещо като таргетиране на дългосрочните лихвени проценти, но без да се прави официално.
Една централна банка не би могла да се надява на по-удобна позиция. Но Лагард беше отбранителна, когато беше попитана за „очакваната петгодишна бъдеща инфлация след пет години“ - извлечена от суаповете оценка за очакваната от пазарите инфлация след пет до десет години - която се повиши с половин процентен пункт тази година до над 1,75% на годишна база. Лагард призна покачването, но каза, че „не искаме да бъдем роби на данните“.
Със сигурност очаквания, които се доближават до целта на ЕЦБ, са белег за успех. Лагард можеше да каже, че би предпочела да види петгодишната лихва след пет години на ниво от точно 2%, но че изминаването на две трети от пътя до целта за толкова малко време е доказателство за доверието в ЕЦБ.
Това че пазарите до голяма степен приемат за даденост, че ЕЦБ ще направи това, което казва, че иска, е промяна, която дори нейният президент намира за необичайна.
15:24 | 13.09.22 г.