В Гърция бързо се изграждат патрулни звена и системи за наблюдение, които да прихванат всеки афганистанец, който се опитва нелегално да влезе на територията на Европейския съюз (ЕС), а Атина казва, че Брюксел трябва да помогне за плащането на сметката.
Длъжностни лица в ЕС обаче отказват да го направят, като настояват, че всякакви плащания трябва да бъдат обвързани със създаването на независим орган за наблюдение, за да се гарантира, че никой кандидат за убежище не е отхвърлен незаконно.
Това противопоставяне вече е много широк проблем, пред който се изправя целия блок, пише онлайн изданието Politico.eu.
В резултат на разпадането на Афганистан служители на ЕС се опиват да задържат по-голямата част от афганистанските бежанци, които бягат от талибаните, извън европейските граници. Те се опитват да гарантират, че финансирането и подкрепата на ЕС не отиват към противоречиви методи, които някои от нейните гранични държави прилагат, за да се затворят за мигранти, вкл. изграждане на огради и незаконно връщане на търсещи убежище.
Гърция е в центъра на този проблем. Страната споделя както сухопътни, така и морски граници с Турция, която от години е разпределителна станция за хора от нестабилни страни, запътили се към Европа. Атина прилага доста строги гранични политики и често предизвиква осъдителни изблици в Брюксел и сред правозащитни организации.
От гледна точка на Гърция обаче това е ефективно поемане на тежест за охрана на границите на ЕС. Миналата година председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен благодари на Гърция за това, че е „европейската аспида“ - гръцката дума за щит. Поради това, твърди Гърция, Атина заслужава повече помощ от ЕС.
Гръцкият министър по въпросите на миграцията Нотис Митараки коментира пред медията, че ЕС трябва да финансира опазването на външните си граници в Гърция.
Еврокомисарят Илва Йохансон посочва, че ЕС е отворен за такава помощ, но че е важно да има „гаранции за спазване на основните права“.
Историята
Противопоставянето между Атина и Брюксел произтича от дългогодишни твърдения, че Гърция неправомерно отказва да предостави убежище на мигранти, навлезли в страната, известно още като „отблъскване“. Многобройни организации за помощ и медии документират такива твърдения. Отблъскването е незаконно както според Конвенцията на ООН за бежанците, така и според международното право.
Гърция категорично отрича докладите и ги определя като неоснователни. Вместо това гръцките власти казват, че следват всички протоколи. „Отхвърлям концепцията за отблъскванията като термин“, казва гръцкият премиер Кириакос Мицотакис в интервю от юли т.г. „Когато виждаме лодка, която се приближава към нашите териториални води, ние имаме задължение да предупредим турската брегова охрана и да направим всичко възможно, така че лодката да се върне там, откъдето е дошла“, обяснява той.