Чарли Мънгър, партньор на легендарния Уорън Бъфет в бизнеса и афоризмите, веднъж каза: „Покажете ми стимулите и аз ще ви кажа какъв ще е резултатът“, пише Андрю Еджклиф-Джонсън за Financial Times.
Така че не е изненадващо, че през десетилетията, в които се постигна консенсус, че основната работа на изпълнителните директори е да създават стойност за техните акционери, бордовете започнаха да добавят все повече акции към компенсационните пакети на директорите. Рефренът гласеше, че това е начинът да се съчетаят интересите на мениджърите и собствениците.
И все пак няколко странни неща се случиха през двете години, откакто Кръглата бизнес маса в САЩ направи своя символичен разрив с фаворизирането на акционерите.
Първо, инвеститорите, с чиито интереси мениджърите уж бяха толкова добре съгласувани, започнаха все повече да гласуват срещу компенсаторните пакети на изпълнителните директори. Второ, без да се обръща внимание на мантрата на Мънгър, стимулите на мениджърите останаха в голяма степен съсредоточени върху резултатите за акционерите, колкото и да твърдяха какви добрите капиталисти на заинтересованите страни са.
Така че начинът, по който сега компаниите плащат на своите ръководители, не успява да задоволи акционерите, като същевременно подкопава доверието към ръководителите като пазители на интересите на други заинтересовани страни.
Наскоро проучване, обхващащо седем европейски държави, установи увеличение с 18% на акционерите, които не одобряват начините за заплащане на директорите.
В САЩ също протестите срещу възнагражденията на ръководителите достигнаха рекордно високо ниво, като някога спокойни институции се стъписаха от 230-те млн. долара, които GE даде на изпълнителния си директор Лари Кълп, и 155-те милиона, които Боби Котик прибра за управлението на Activision Blizzard.
Не е нужно да сте Бърни Сандърс (емблематичен ляв американски политик – бел. прев.), за да се чудите колко съпричастност печели изпълнителен директор с деветцифрена годишна заплата сред служителите и други заинтересовани страни, които едва си изкарват прехраната. И все пак е поразително, че три четвърти от инвеститорите сега смятат, че заплатите на изпълнителните директори са просто твърде високи, както показа скорошно проучване на London Business School.
Само 18% от инвеститорите приемат аргумента, че толкова високо заплащане е необходимо за „набиране и задържане“ на най-добрите мениджъри. Но какво да кажем за не-акционерите? В спорен анализ на действията на членовете на Кръглата бизнес маса (след подписването на ангажимента към заинтересованите страни през 2019 г.) двама учени от Harvard Law School през август установиха, че никой все още не е обвързал обезщетенията на директорите с интересите на заинтересованите страни.
Това не изглежда правдоподобно: други проучвания показват, че повече от една на всеки пет американски компании сега включва екологични, социални или управленски (ESG) критерии в своите планове за стимулиране на ръководителите, като например цели за увеличаване на разнообразието или намаляване на въглеродните емисии.
Но тези метрики на заинтересованите страни, които са приети от бордовете, обикновено се фокусират върху годишните бонуси и излагат на риск малко от общото обезщетение на изпълнителния директор. Инвеститорите подозират, че бордовете просто добавят сложност към вече удобно непроницаемите пакети.
06:59 | 14.09.22 г.