В Анкара сигурно са наострили уши в понеделник, когато говорител на талибаните заяви, че Турция и Катар ще помогнат за възстановяване на дейността на летището в Кабул. Макар че Забихула Муджахед не каза дали една или двете страни ще отговарят за управлението на аеропорта, той не отхвърли и никоя възможност.
За правителството на президента Реджеп Ердоган поемането на контрола върху летището е от ключово значение за затвърждаването на позициите на Турция в Афганистан на талибаните, пише журналистът Боби Гош в материал за Bloomberg. Анкара предложи да обезопаси периметъра около летището, още докато американските сили се изтегляха.
Талибаните обаче не бяха много радостни от идеята. През юли Муджахед предупреди, че турското предложение е недобре консултирано и е “нарушение на нашия суверенитет и териториална цялост, както и против националните интереси”.
Турските власти признаха, че това е проблем и миналата седмица външният министър Мевлют Чавушоглу каза, че частни компании, а не войска, може да осигурят сигурността на летището. Би било от особена важност, ако Ердоган покани ръководството на талибаните за преговори в Турция.
Било то с военни или корпоративни униформи, за Ердоган е важно Турция да има водеща роля при управлението на основната връзка със света за блокирания Афганистан. Това би бил най-сигурният начин за изграждане на влияние у воденото от талибаните правителство, моето би обслужвало не само интересите на Турция, но също и личните амбиции на Ердоган.
И докато Пакистан и Катар се борят кой да е “говорещият с талибаните”, Турция също би се радвала на някоя и друга дума от новите управители в Кабул. Най-належащото притеснение на Анкара е рискът от нова миграционна вълна от хора, бягащи от тиранията и политическата нестабилност. И макар повечето да се насочат към Пакистан и Иран, където са най-големите групи афганистански бежанци от предишни конфликти, то значителна част от хората ще се насочат и към Турция, мнозина от които с надеждата да се прехвърлят в Европа.
В Турция е най-голямата концентрация на бежанци в света - 3,7 млн. души по данни на Върховния комисариат на ООН за бежанците. Основната част са сирийци, а афганистанците са около 130 хил. - немалък брой. Ердоган вече предупреди, че страната му няма да се превръща в “чакалня” за още хора.
И макар Турция да получава милиарди от Европа, за да настанява мигрантите, тяхното присъствие е политически неизгодно за президента. Недоволството към чужденците расте сред местните, водейки до изблици на насилие. И макар сирийците да “опират пешкира”, афганистанците също са посрещани враждебно.
За Ердоган, чието одобрение отслабва на фона на притесненията за икономиката, политическата цена на една нова бежанска вълна от Афганистан може да надвие ползите от нов транш пари от Европейския съюз. Много по-добре би било да се убедят талибаните, било то чрез по-смекчено управление или по-строг граничен контрол, че афганистанците трябва да останат в собствената си страна.
Влиянието в Кабул също така ще даде на Турция и влияние в НАТО и пред администрацията на американския президент Джо Байдън. В момента Ердоган не се разбира особено с Брюксел и Вашингтон и поемането на някои задачи в Афганистан, от които САЩ и НАТО са се отказали, може да смекчи част от антитурските настроения. Ако Турция успее да развие добри отношения с Кабул и дори да смекчи някои позиции на талибаните - към жените например, това може да спечели на Анкара благодарност.
За самия Ердоган Афганистан е възможност за разширяване на турската сфера на влияние, както и за собственото му налагане като лидер на мюсюлманския свят - и двете за сметка на своите врагове от саудитското кралско семейство.
Ще може ли Турция да осъществят амбициите си в Афганистан? Много ще зависи от ролята на техните съюзници - катарците, които създадоха близка връзка с ключови талибански лидери. Доха със сигурност може да отваря врати в Кабул, така че съвместното управление на летището в Кабул, ако това е имал предвид Муджахед, може и да не е толкова лошо. Но още е твърде рано да се каже дали Катар е готов да сподели с Турция ролята на връзка на Афганистан със света - освен ако Пакистан не ги надвие в това.