Федералният резерв се справи с историческото предизвикателство да преведе най-голямата икономика в света през пандемията. Но тъй като централната банка се подготвя да намали извънредните Covid стимули, намирането на следващата нормалност - за паричната политика, пазарите и икономиката - ще бъде най-голямото й изпитание досега, пише за Bloomberg Лена Комилева, управляващ партньор и главен икономист на лондонската консултантска компания G+Economics.
При постигането на стабилното възстановяване последният кръг на количествено облекчаване (QE), петият през последното десетилетие, разшири баланса на Фед с около 4 трилиона долара, еквивалентни на 20% от брутния вътрешен продукт на САЩ, след март 2020 г.
На този фон предпазливите сигнали от Фед за прекратяване на QE, по време на конференцията на централните банкери Дкасън Хоул, постигнаха на пръв поглед невъзможното, като не само предотвратиха повторение на пазарната паника от 2013 г., но в действителност облекчиха финансовите условия чрез по-ниски реални лихвени проценти, по-скъпи акции и по-евтин долар. Прагматизмът на политиката е напълно оправдан: чрез успокояването на пазарите Фед освободи пътя за намаляване на покупките на активи.
Стратегическият сигнал на централната банка този път е, че икономиката, а не политиката, ще определя пътя на реалните лихви оттук насетне. Съгласно новия си, гъвкав режим на таргетиране на средната инфлация, Фед толерира инфлация, която е „умерено“ над 2% за известно време, за да компенсира пропуските в миналото. Това означава по-ниски реални лихви, като поддържа растежа по-горещ за по-дълго.
За да се постигне тази цел, настоящите насоки на централната банка сочат, че дори при средно над 5% инфлация в САЩ през последните три месеца Фед търси „значителен по-нататъшен напредък“ към пълна заетост преди да намали стимулите. И едва в момента, в който икономиката достигне максимална заетост, като инфлацията се поддържа устойчиво на ниво от 2% или повече, след като покупките на активи са прекратени, Фед ще обмисли повишаване на лихвените проценти над нулевата долна граница.
С други думи, освен ако икономиката не прегрее отвъд точката на пълната заетост, а разходите за труд изпреварват производителността, приоритетът на политиката ще е да се преследва силно възстановяване чрез прекомерно търсене. Резултатът ще бъде повече, а не по-малко инфлация.
Истинският риск за Федералния резерв няма да бъде оттеглянето на стимулите, а таймингът.
Твърде ранното действие за премахване на стимулите ще бетонира Covid белезите на трудовия пазар, повтаряйки грешките от десетилетието след световната финансова криза и тежките последици за социалното и икономическото благосъстояние. Но твърде късното действие ще означава по-устойчив инфлационен натиск, който ерозира реалните доходи на домакинствата и маржовете на корпоративната печалба, по този начин съкращавайки възстановяването. Така или иначе, цената ще бъде загуба на доверието у Фед и по-голяма макрофинансова нестабилност, отколкото пазарите очакват в момента.
Проблемът е, че с новите варианти на Covid, засягащи растежа, ще мине известно време преди да се очертае следващата пост-Covid нормалност.
01:21 | 14.09.22 г.