Оттеглянето на Меркел създава голяма възможност за Централна и Източна Европа

В продължение на почти две десетилетия Ангела Меркел доминира не само в германската, но и в европейската политика. Нейният центристки подход, основан на консенсус, и осъзнаването, че решенията, взети в Германия, могат да повлияят на целия Европейски съюз (ЕС), предпазваха блока от прекомерна фрагментация, въпреки многото заплахи, с които се сблъска за това време - от глобалната финансова криза до напълно реалната възможност Гърция и Италия да излязат от еврозоната.

Да не забравяме и Brexit.

След около месец обаче Германия ще има нов канцлер, вероятно начело на сравнително слабо коалиционно правителство, пише онлайн изданието Emerging Europe.

Независимо дали този канцлер е предпочитаният наследник на Меркел - Армин Лашет от Християндемократическия съюз (ХДС), фаворитът в момента Олаф Шолц от Социалдемократическата партия (СДП) или кандидатката на Зелените Аналена Баербок, тяхното влияние в Европа ще бъде много по-малко, отколкото това на Меркел.

Следователно предстои рестарт в сърцето на ЕС.

След като Обединеното кралство напусна Съюза, премиерът на Италия Марио Драги в момента се съсредоточава (засега успешно) върху възстановяване на баланса на италианската проблемна икономика, а президентът на Франция Еманюел Макрон е изправен пред избори следващата година и далеч не му е гарантирано, че ще ги спечели. Затова стои въпросът кой ще направи този рестарт.

Тук има реална възможност балансът на силите в ЕС да се измести на изток. Уви, погледът към настоящото състояние на държавите членки от Централна и Източна Европа подсказва, че това е възможност, която вероятно ще бъде проспана.

(Не)вероятните кандидати

Полша, най-голямата страна в региона и петата по големина в блока, обикновено е основният кандидат за лидерство. Акциите на Варшава в Брюксел обаче, въпреки силната икономика, никога не са били особено ценни.

Многократните конфронтации с ЕС заради противоречивите реформи в съдебната система на Полша и културната война на управляващата партия „Право и справедливост“ в подкрепа на това, което тя определя като „християнска традиция в Европа“, отдалечават съюзниците на страната в ЕС от нея.

Това, че премиерът на Полша Матеуш Моравицки създава впечатлението, че не носи пълната отговорност (лидерът на „Право и справедливост“ Ярослав Качински се смята за „сивия кардинал“ на властта) също не помага особено, защото той не е никаква движеща сила.

Това се отнася и до премиера на Унгария Виктор Орбан. Неговата партия „Фидес“ дори надминава „Право и справедливост“, като води безсмислена културна война срещу несъществуващи заплахи, увреждаща неговите и унгарските отношения с Брюксел.

Румъния, шестата по големина държава в ЕС и друг потенциален двигател, в момента се управлява от неефективно коалиционно правителство и е обхваната от политически междуособици. Най-голямата партия в коалицията - PNL, се разкъса в последните шест месеца между вътрешните избори и избора на собствения си лидер. Това отчасти обяснява защо кампанията за ваксинация срещу коронавирус в страната е напълно спряна.

Премиерът Флорин Къцу, който вероятно ще стане и шеф на партията, се сблъска с призиви да подаде оставка, след като се оказа, че е бил арестуван за шофиране в нетрезво състояние, докато е студент в САЩ. Всякакви негови амбиции да се превърне в лидер на европейската сцена са затруднени от факта, че президентът на страната Клаус Йоханис присъства на заседанията на Европейския съвет, въпреки че няма много реална власт в самата Румъния.

Има още време

Нито една от по-малките държави от Централна и Източна Европа не изглежда способна да стъпи на по-голямата европейска сцена.

Премиерът на Чехия Андрей Бабиш е обект на разследване за злоупотреба с фондове на ЕС, в момента България има временно правителство и няма изгледи скоро да излезе от политическата криза, Словения не се възползва от председателството на ЕС, което в момента провежда, Хърватия е под наблюдение на ЕС заради употреба на прекомерна сила срещу бежанци, управляващата коалиция в Словакия е нестабилна, а трите балтийски държави може би са твърде малки, за да поемат водеща континентална роля.

Последното е жалко: ЕС с перспективна и дигитално ориентирана Естония начело би поел малко въздух.

Все пак е твърде рано да се отпише регионът изцяло.

„Право и справедливост“ може да изгуби силата си до 2023 г., Орбан – още догодина, а Бабиш – дори този октомври. Проевропейските администрации и в трите страни биха могли да реабилитират Вишеградската четворка (която включва и Словакия).

Пробив след напускането на Меркел би отнел няколко години. Ако Централна и Източна Европа подреди собствената си къща, държавите от региона имат реална възможност да оформят ЕС за десетилетия напред.