Тенденцията за по-ниски лихви далеч не е приключила

Една от големите загадки на японската икономика през първите десет години на хилядолетието със стимули от „Aбеномиката“ беше защо бързото застаряване на населението не повиши заплатите за хората в трудоспособна възраст. С почти една трета от населението на възраст 65 или повече години, гласи теорията, пенсионерите със сигурност ще започнат да изразходват активите си, първо чрез харчене за изискани ястия и пътувания до голф игрището, а след това и чрез разходи за грижи, когато здравето им започне да се влошава, пише Робин Хардинг за Financial Times.

Такива разходи биха се превърнали в търсене на труд на свиващия се пазар на по-млади работници. Това от своя страна ще доведе до повсеместно увеличаване на заплатите, а след това тези нарастващи заплати ще предизвикат повишаване на цените и ще помогнат на Японската централна банка в упорития й опит да достигне целта от 2 процента инфлация след години на неуспех.

Основната идея - че застаряването на населението достига точка, в която пенсионните спестявания преливат в увеличаване на разходите и търсене на работна ръка - е централна за аргумента, изтъкнат от икономистите Чарлз Гудхарт и Манож Прадхан. Те твърдят, че демографският обрат ще превърне сегашната ера на стагниращи цени в нова ера на инфлация.

Досега обаче нещата не се развиха по този начин в Япония. Търсенето на труд със сигурност се е увеличило: в японските домове за грижи на всеки кандидат се падат почти четири свободни работни места. Но дори когато икономиката беше най-силна, около 2018 г., това търсене така и не се превърна в по-високи заплати, инфлация или лихви.

Нов анализ на икономистите Адриен Оклерт, Ханес Малмберг, Фредерик Мартенет и Матю Роглай сочи, че теорията на Гудхарт и Прадхан е неточна и че недостигът на млади японски работници няма да се прерасне в инфлация в скоро време.

Анализът добавя към значителните доказателства, че фактори като демографията са намалили дългосрочните реални лихвени проценти (обикновено дефинирани като номиналния лихвен процент минус инфлацията) с дълбоки последици за инвеститорите и централните банки по целия свят.

Оклерт и колегите му твърдят, че, да, възрастното население ще намали спестяванията си. Застаряването обаче намалява и растежа, което понижава търсенето на инвестиции с още повече. Следователно няма да има обръщане към по-високи лихвени проценти, когато населението достигне определена средна възраст.

Ако този аргумент е верен, тогава спадането на лихвените проценти, което беше характеристика на последните десетилетия, все още не е приключило. Приемайки настоящите демографски прогнози като даденост, анализът предполага, че застаряването ще намали реалните лихви с един процентен пункт или повече между 2016 г. и края на века.