Дебатът за климата, пише за Financial Times Сам Айри (анализатор в UBS), може да бъде обхванат от три прости въпроса: Има ли спешна ситуация? Ще я адресираме ли? И кой трябва да плати разходите?
Изглежда, че първият въпрос бе уреден от последния доклад на Междуправителствения панел за климатичните промени (IPCC) и заключението му, че вероятно ще изпитаме глобално затопляне с 1,5°C в рамките на 20 години, което Парижкото споразумение се надяваше да избегне. Вторият въпрос трябва да бъде решен този ноември на Конференцията по климата на ООН в Глазгоу, на която за първи път в историята ще участват САЩ, Европа и Китай, вече като обещали път към нулеви нетни емисии. Така че повторението на конференцията от 2019 г., където не беше договорено нищо забележително, изглежда почти немислимо. Което означава, че днес оставаме с последния и най-труден въпрос: как да платим за зеления преход.
Това вече не е въпрос за енергийния сектор, където чистите технологии узряват от десетилетия. Нашето изследване показва, че ако можем просто да вземем капитала, който все още инвестираме всяка година във въглища, нефт и газ (напоследък около трилион долара) и го прехвърлим към зелени проекти (където харчим много по-малко), бихме могли най-малкото да удвоим нашия бюджет за чиста енергия и да се поставим на пътя за постигане на 100% снабдяване с чиста енергия.
Но предлагането на чиста енергия не е единственото, от което се нуждаем. Имаме нужда и от търсене на чиста енергия. В крайна сметка това означава, че ще трябва да заменим всички активи в икономиката, като например сгради, бойлери и готварски печки, които работят с изкопаеми горива. Нашето изследване сочи, че точно тук ще са необходими големите пари.
Вземете като прост пример домашен хладилник-фризер с рейтинг A. Ако работи с типично захранване, той може да излъчва 175 кг CO2 емисии всяка година. За да се отървете от тези емисии, трябва да го включите към възобновяемо захранване. Тъй като премията за възобновяемите енергийни източници вече клони към нула, това скоро ще бъде опция на много места.
По-трудно е да си представим как ще смените този хладилник, когато той се повреди. Тогава ще ви трябват много неща, които все още не съществуват: метали, пластмаси, гума, стъкло, бои, лепила, електроника, хладилен агент, пяна за изолацията и т.н., всичките с нулев въглерод.
Ще ви трябват тези неща, произведени, експедирани и сглобени чрез верига за доставки с нулев въглерод. Служителите по тази верига на доставки ще трябва да работят в офиси и фабрики с нулев въглерод по целия свят. И когато новият уред излезе на пазара, ще трябва да го купите чрез уебсайт с нулеви въглеродни емисии, който предлага доставка в рециклируеми опаковки и за предпочитане с възможност за рециклиране на стария ви уред.
Това, което важи за вас, се отнася за всички. В света има 1,5 милиарда домашни хладилници, a 200 милиона нови се продават всяка година. И това, което важи за хладилниците, ще важи за всичко останало - от смесителни уреди до острилки за моливи. Общо смятаме, че до 300 трлн. долара допълнителни инвестиции може да са необходими за преоборудване на световната икономика с активи, които могат да бъдат произведени, дистрибутирани, експлоатирани и в крайна сметка рециклирани, използвайки само чисти енергийни източници.
За да поставим това в контекст, инвестиционните разходи на човечеството днес (за всичко, което правим) са около 20 трилиона долара годишно. Намирането на още 300 трилиона долара за 30 години може да не е невъзможно. Но в такъв случай нашият инвестиционен бюджет трябва да се увеличи с 50% от утре, като увеличението трябва да бъде финансирано по някакъв начин. Вариантите са да се увеличи дългът, да се вдигнат данъците (включително върху богатството) или да се възприеме военновременен манталитет, като се жертва жизненият стандарт. Никой от тях не е политически привлекателен, което в дълбочина е причината финансовият въпрос да остава без отговор - и климатичната криза нерешена.
Друга възможност е да си поставяме големи цели, но да не ги постигаме, като само наблюдаваме как се развиват по-екстремните температурни сценарии, очертани от IPCC. Ако искаме да избегнем този ужасен резултат, трябва спешно да се заемем с въпроса как може да платим за по-добър.
21:56 | 13.09.22 г.