През зимата на 1989 г., като журналист на Times of London, Анатол Лийвън е придружавал бойци от муджахидините в афганистанската провинция Газни. В един момент от другата страна на долината стана видим укрепен военен пост. Когато се приближихме, флагът, който се носеше над него, също стана видим - знамето на афганистанската комунистическа държава, която муджахидините се опитваха да свалят, пише Лийвън в анализ за онлайн изданието Politico.eu.
Той в момента е старши сътрудник в Института за отговорно държавно управление Куинси и автор на книгата "Пакистан: Трудна страна". От 1985 до 1998 г. работи като журналист в Южна Азия, бившия Съветски съюз и Източна Европа и отразява войните в Афганистан, Чечения и Южен Кавказ.
"Това не е ли държавен пост?" - попитах моя преводач. - Да - отвърна той. - Не могат ли да ни видят? - попитах. - Да - отвърна той. - Не трябва ли да се крием? - изпищях. - Не, не, не се притеснявай - отговори той успокоително. - Имаме уговорка.
Той пише, че си е спомнил ситуацията три години по-късно, когато комунистическата държава в крайна сметка падна от муджахидините. После си я е спомнил и шест години по-късно, когато талибаните обхващат голяма част от Афганистан, и отново тази седмица, когато страната се срива пред поредната им атака.
Подобни „договорености“ - при които противоположните фракции се съгласяват да не се бият или дори да разменят войници в замяна на безопасно преминаване - са от решаващо значение за разбирането защо афганистанската армия толкова бързо се срина без никакво насилие.
Тази гъста мрежа от взаимоотношения и договорености между силите от противоположните страни често е непрозрачна за външни лица. През последните 20 години американските военни и разузнавателни служби обикновено или не са разбирали, или са избрали да пренебрегнат тази динамика, тъй като се стремяха да нарисуват оптимистична картина на американските усилия за изграждане на силна, лоялна афганистанска армия. Оттук и очакванията на администрацията на Байдън, че както по време на войната във Виетнам ще има „приличен интервал“ между напускането на САЩ и разпадането на държавата.
Скоростта на срива всъщност е предвидима, посочва той. Това, което правителството на САЩ не е предвидило или може би отказва да признае, е, че обсадените афганистански сили ще продължат дългогодишната практика на сключване на сделки с талибаните. Това илюстрира точно същата наивност, с която Америка преследва войната в Афганистан от години.
Централната характеристика на последните няколко седмици в Афганистан не са борбите. Това са преговорите между талибанските и афганистанските сили, понякога посредничещи от местни старейшини. В неделя Washington Post съобщи за „спираща дъха поредица от капитулации, договорени от правителствените сили“ в резултат на повече от година сключване на сделки между талибаните и селските лидери.
05:56 | 14.09.22 г.