„Крещях, задушаван от черна торба, а те се смееха. Казаха ми: „Не крещи. Твоята Тихановска няма да те чуе”.
По този начин Стяпан Латипау, политически затворник в Беларус, наскоро припомни ареста си в последното си изявление пред „съд“ в Минск. Речта му беше достойна и красноречива, лишена от злоба и омраза, дори когато говореше за побои и изтезания.
Чувам те, Стяпан. И призовавам демократичната общност по света също да те чуе, пише за Financial Times Светлана Тихановска, лидерът на демократичното движение в Беларус.
Историята на Стяпан илюстрира кризата, през която преминава моята страна. След откраднатите президентски избори през август 2020 г. в Беларус бяха задържани над 35 000 души. Режимът на Александър Лукашенко е образувал 4691 политически мотивирани наказателни дела. „Вясна”, центърът за човешки права, е идентифицирал 631 души като политически затворници и е получи 4 644 сведения за изтезания. 10 души са загубили живота си.
Тази кампания на безмилостни репресии е отговорът на режима на мирните протести, които заляха Беларус от август миналата година насам. На 16 август (понеделник) ще отбележим годишнината от „Марша на свободата“, когато повече от 200 000 души в Минск излязоха на улицата в изцяло мирна акция с искане за нови, свободни избори и протест срещу насилието, упражнявано от режима. Оттогава протести се провеждат почти всеки ден в цялата държава.
Освен че репресират невинни граждани, властите в Беларус се превърнаха в проблем за сигурността на останалата част от Европа. През май агенти на режима отклониха самолет на Ryanair на път от Атина до Вилнюс, за да свалят журналиста Роман Протасевич, който беше на борда.
Виталий Шишов, лидер на белоруската общност, неотдавна беше намерен обесен в парк в украинската столица Киев. Режимът улеснява преминаването на мигранти от Ирак към Литва, Латвия и Полша. В резултат на това Литва и Латвия обявиха извънредно положение. Тези събития показват, че докато беларусите не са в безопасност, няма да са в безопасност и другите европейски граждани.
В тази ситуация призовавам демократичната общност да остане вярна на общите ни ценности и да предприеме действия. Както подчертах в срещите си с президента на САЩ Джо Байдън в Белия дом и с британския премиер Борис Джонсън в Лондон, Беларус днес е на първа линия в борбата между автокрацията и демокрацията.
Демократичните страни имат морално задължение да ни подкрепят. Програмите за подпомагане на гражданското общество и независимите медии в Беларус са от решаващо значение. Приветстваме и санкциите, обявени от британското правителство, ЕС и администрацията на Байдън спрямо предприятията на режима и неговите представители, които финансират и извършват репресии. Санкциите лишават режима от ресурси, унищожават корупционните схеми на неговите приятели и разделят елитите. Но за да бъдат ефективни санкциите, е жизненоважно да се премахнат вратичките в тях.
Беззаконието, причинено от безнаказаността на режима, е основната причина хората в Беларус да изпитват такива страдания. Санкциите са най-ефективният начин това да спре. Със същата цел Международният наказателен съд следва да започне разследване на престъпленията, които извършва беларуската диктатура. ООН може да започне този процес, като постави Беларус в дневния ред на Общото си събрание и Съвета за сигурност.
Диктатурата е обречена на колапс, въпреки че незаконният владетел на Беларус, който държи страната в ръцете си от 1994 г., се опитва да си купи време. Държавната пропаганда популяризира идеята за референдум за конституционна реформа като начин за „излизане“ от кризата. Никакво решение обаче не е възможно без демонтирането на диктаторската система. В същото време опитът за фалшива реформа може да бъде спусъкът, който да причини колапса й.
Ние от демократичното движение на Беларус ще бъдем подготвени. Ние поставихме основите за изход от кризата чрез провеждане на свободни избори под международно наблюдение. Предлагаме международна конференция на високо ниво, която може да доведе до преговори. Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ) е готова да бъде платформа за диалог относно новите избори.
Срещнах се с държавните глави на 31 страни и направих 22 работни посещения, за да се уверя, че Беларус ще има приятели, на които да разчита по време на прехода към демокрация. Работихме заедно с Европейската комисия в Брюксел, за да разработим цялостен план за икономическа подкрепа за бъдеща демократична Беларус.
Изготвили сме политики за провеждане на свободни и честни избори в рамките на 60 дни. Ние въвеждаме механизми за освобождаване на политически затворници, за реабилитация на жертвите на режима и за национално помирение, което ще бъде от съществено значение след демократичния преход.
Беларус може и ще бъде успешна история. През 2020 г. поставихме страната ни на картата, като място на достойни, дръзки, мирни хора, борещи се за демокрация. Научихме, че пътят към свободата е дълъг и труден. Но ние сме по-близо от всякога до постигането й. Няма да пропуснем шанса си.
10:43 | 14.09.22 г.