Днес се навършват 40 години от първото намаляване на данъците от Роналд Рейгън - определено най-влиятелната и противоречива промяна на икономическата парадигма през последния половин век. Революцията на Рейгън от страна на предлагането стана глобална. Анализ на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие установи, че средната пределна данъчна ставка върху доходите в развитите страни е спаднала с една трета, от 65% на 43%, за 25 години. Почти всяка държава, от Китай до Коста Рика, налага по-ниски данъчни ставки днес, отколкото през 70-те години, пишат за Wall Street Journal Артър Лафър и Стивън Мoр, икономисти, служили при Рейгън.
Уви, САЩ трябва да научат отново уроците от данъчните съкращения на Рейгън. Президентът Байдън предложи всеобхватно обръщане на данъчната политика, което би повишило много данъчни ставки - например за капиталовите печалби и при наследяване -до нива дори по-високи от годините на Джими Картър.
Икономиката на САЩ беше катастрофа, когато Рейгън встъпи в длъжност, поради комбинацията от данъчни ставки, които бяха вдигнати до 70% при някои видове доходи и инфлация, която достигна 14% през 1980 г. „Индексът на мизерията“ (инфлация плюс безработица) отчете 22%, като в икономическия лексикон се появи нов мрачен термин: „стагфлация“.
Кейнсианските демократи останаха без идеи. Доайенът на либералните икономисти Пол Самюелсън тъжно посъветва, че единственият начин да се пречупи инфлацията е да се толерира още едно десетилетие на много висока безработица. Рейгън отхвърли модела на строги икономии и развя знамето на оптимизма от страната на предлагането. Заемайки идеи от младия когресмен Джак Кемп, икономистите Робърт Мъндел и Артър Лафър (един от авторите на тази статия), Рейгън убеди американците, че лекът за десетилетието на икономическо неразположение е да се намали тежестта на регулаторната и данъчната политика, за да се насърчат работата и производството.
По-ниските данъчни ставки, прогнозира Рейгън, ще намалят безработицата и ще помогнат за стабилизиране на цените. Тази революционна концепция не беше лесна за лансиране дори в Републиканската партия. Много републиканци, включително сенаторът Бари Голдуотър, бяха гласували против намаляването на данъчните ставки, предложено от президента Кенеди; и когато Рейгън предложи идеята си, Джордж Х. У. Буш я осмя като „вуду икономика“. Лидерът на републиканците в сената Хауърд Бейкър нарече политиката „хазарт“.
Данъчният закон за икономическо възстановяване от 1981 г. намали ставките за всяка група доходи с поне една четвърт и понижи пределната данъчна ставка от 70% на 50%. Законът за данъчната реформа от 1986 г. допълнително я сви до 28%. Залогът се изплати:
01:24 | 14.09.22 г.