Шокиращо ли беше разкритието или не? Трудно е да се каже. На пръв поглед новите сателитни доказателства трябва да накарат всички да застинем. Изглежда, че Китай строи между 100 и 200 силоза за съхранение и потенциално изстрелване на междуконтинентални ракети с ядрени бойни глави. По-рано знаехме само за около 20 обекта, пише Андреас Клут за Bloomberg.
Очевидният извод е, че Китай при президента Си Дзинпин е решен да изгради своя ядрен арсенал дори по-бързо, отколкото си мислехме. Американският Пентагон работи с допускането, че Китай, който се смята, че вече има между 320 и 350 ядрени единици, ще удвои арсенала си това десетилетие. В зависимост от предположенията за ракетите на един силоз и бойните глави на една ракета, новата информация означава, че действителната цел може да бъде не удвояване, а петкратно увеличение.
Това би доближило Китай до ранга на двете водещи ядрени суперсили, САЩ и Русия, които разполагат с около 1600 ядрени оръжия, които са разположени - тоест готови за употреба, или на върха на ракета, или от бомбардировач. (И двете страни разполагат с още хиляди бойни глави като дълбок запас).
Тъй като Москва и Пекин са много близки в наши дни - руската и китайската армия провеждат съвместни учения - съперникът на Пекин може да бъде само Вашингтон. Президентът на САЩ Джо Байдън очерта геополитическото противопоставяне на нашето време като демокрациите от една страна срещу автокрациите от друга. Си Дзинпин и руският президент Владимир Путин виждат нещата по същия начин, с тази разлика, че според тях те се изправят срещу ръководения от Америка и агресивен Запад.
Ужасяващият резултат изглежда е, че сме в поредната ядрена надпревара във въоръжаването. Тъй като САЩ и Съветският съюз стигнаха до ръба в първоначалната такава, Америка и Китай може да го направят отново в продължението. Ако смятате, че кубинската ядрена криза е била забавна, ще ви хареса повторението над Тайван или Южнокитайско море.
За щастие, значението на тези ядрени силози не е непременно твърде зловещо. Новите изображения бяха получени от търговски спътници, а Пентагонът, чрез собствени и по-дискретни обекти в космоса, почти сигурно вече бе наясно със ситуацията. Той демонстративно избра да не изпада в паника.
Една от теориите е, че Китай не иска непременно да запълва повечето от тези силози с ракети. Както посочва Джеймс Актън, експерт от Фондацията за международен мир Карнеги, Пекин може вместо това да ги използва като заблуда и дори да прехвърля ракети между силозите с надеждата, че американците никога няма да узнаят къде са бойните глави и по този начин къде да нанасят удари.
Дори и така да е, силозите са обезпокоителни, защото показват как Пекин гледа на собственото си стратегическо положение. Китайците се страхуват най-много от изпреварваща американска атака, която един ден може да отнеме способността им за ответен удар. Неотдавнашните пробиви на САЩ в отбранителните технологии изострят тези страхове - ако след удара Китай има само няколко ракети, с които да отвърне, американците може да успеят да ги свалят.