Санкциите по Магнитски в развитите страни имат голяма корупционна вратичка

Австралия се присъединява към списъка на държавите, които отказват да предоставят убежище за постъпленията от чуждестранни политически подкупи. За да донесат промените нещо добро, страната ще се наложи да разгледа по-внимателно корупцията в собствения си двор, пише Дейвид Фиклинг за Bloomberg.

Австралия ще въведе законодателство тази година, за да може да налага санкции в стил американския закон Магнитски срещу извършителите в чужбина на престъпления срещу правата на човека, корупция и други дейности, заяви външният министър Марис Пейн. 

Подобни мерки, по името на руския одитор Сергей Магнитски, който почина при полицейски арест през 2009 г., след като разкри връзки между официални лица и организираната престъпност, са отклонение от традиционния модел на санкции. Вместо да налагат широкообхватни икономически санкции на цяла държава, те удрят чуждестранните функционери там, където най-много боли, пречейки им да пътуват и придобиват активи в стабилните демокрации, където клептократите обичат да кътат откраднатото си богатство.

Моделът на международни санкции силно се нуждае от преразглеждане. Има много малко доказателства, че традиционните санкции са добри в промяната на политиките на таргетираните държави. Повечето демокрации като САЩ, Великобритания, Канада и Австралия, присъединили се към движението Магнитски, имат големи вратички в собствените си политически системи, които нарушителите ще използват все по-умело. Ако не бъдат затворени тези вратички, новият режим на санкции ще бъде също толкова неефективен, колкото и стария.

Основният проблем е, че политическите партии в богатите демокрации и корумпираните служители в развиващите се икономики са добри бизнес партньори. Клептократите трябва някъде да вложат парите, които са присвоили от собствения си народ, и имат нужда от убежище в чужбина, ако изпаднат от управляващия елит у дома. Междувременно политическите партии се нуждаят от достатъчно средства, в идеалния случай от източници, които няма да се намесват прекалено много в най-видимите елементи на политическата им платформа.

В Австралия това е проблем от години. Страната въведе закони за чуждестранното влияние през 2018 г. - предназначени да предотвратят намесата на други държави във вътрешнополитическия процес, за разлика от мерките по Магнитски срещу дейности, извършвани в чужбина. Първото лице, обвинено съгласно законодателството, е бивш кандидат на управляващата Либерална партия. Дарител, свързан с помощник-ковчежника на партията, в момента пък се бори срещу заповед за депортиране, издадена въз основа на твърдения, че е действал от името на китайското правителство. Подобни твърдения доведоха през последните години до оставката на депутат от опозиционната Лейбъристка партия и полицейска акция в офиса на друг депутат от партията в щата Нов Южен Уелс. Всички тези, обвинени в чуждо влияние, отрекоха каквито и да било прегрешения.

Въпреки всички тези случаи в страната все още липсва антикорупционен орган на федерално ниво. Почти три години след обявяването на плановете за създаване на такъв, правителството зацикли в обещанието си да прокара дори силно разводнен законопроект през парламента.

Ползата от законите Магнитски е, че те повишават цената на клептокрацията, като увеличават риска извършителите да не могат да преместят парите и местожителството си на по-сигурно място като Лондон, Сидни, Торонто или Ню Йорк. Проблемът е, че този факт сам по себе си също увеличава стойността на корумпирането на политическата система на приемащата страна. Най-добрият начин да се уверите, че все още можете да живеете живота на олигарх в изгнание, е да си купите пътя към благосклонността на правителството. В развития свят не липсват милиардери, родени в чужбина, които са натрупали богатството си по съмнителен начин и са обсипани с почести и връзки на високо ниво, след като са направили няколко добре пресметнати филантропски и политически дарения.

Дори когато няма такова танто за танто, законите Магнитски, контролирани от правителствените министри, вероятно ще се прилагат избирателно срещу геополитически врагове, вместо да се използват за безпристрастен контрол над корупцията. Руските олигарси не попаднаха под прожектора през последните години поради съмнителните си бизнес сделки през 90-те години, а поради скорошното влошаване на политическите отношения между Москва и западните демокрации. За злоупотребите от приятелски правителства ще има затваряне на очите, както британският парламент разбра тази година във връзка със строителния бос Райън Корнелиус, който е затворен в Дубай от 2008 г. при обстоятелства в стил Магнитски.

Не е невъзможно да се разчисти този процес. Правителствата в богатите страни първо трябва да въведат силни антикорупционни закони и правила, за да увеличат прозрачността при набирането на политически средства. Макар че избраните длъжностни лица с право трябва да имат окончателната дума за това какви санкции да предприемат, определянето на лицата, попадащи под ударите на Магнитски също трябва да бъде инициирано публично от независим орган, така че правителствата да трябва да се обосновават кого решават да изключат.

Санкциите срещу корупцията ще сработят, само ако се прилагат срещу всяка нация без страх или чадър. Ако богатите страни искат да направят това ефективно, първо ще трябва да подредят собствените си къщи.