Пристанищата винаги са се сблъсквали със закъснения, причинени от големи вълни, мъгли и бури. Пандемията обаче причини най-голямото прекъсване от началото на контейнерните превози преди 65 години.
„Пандемията подчертава каква отчаяна нужда от инвестиции имат пристанищата“, коментира пред FT Джон Манърс-Бел, главен изпълнителен директор на консултантската служба „Транспортно разузнаване“. „Цялата система на пристанищната инфраструктура е претоварена през последната година“, допълва той.
В момента има 353 контейнерни кораба, заседнали извън пристанищата по света, което е над два пъти повече в сравнение с началото на годината, според данни в реално време на логистичната компания Kuehne+Nagel.
В някои случаи, като пристанищата в Лос Анджелис и Лонг Бийч в САЩ, където в момента има 22 кораба, чакащи да акостират, ще минат до 12 дни, преди корабите да могат да пуснат котва и да разтоварят контейнерите си, готови за разпределение до фабрики, складове, магазини и домове в САЩ.
Закъснението води до недостиг на запаси и забавяне на доставките, повишаване на цените и разочарование на потребителите във времена, когато ръководеният от пандемията бум в онлайн пазаруването повишава търсенето на доставка до следващия ден.
Ограниченията заради Covid-19, изискванията за дистанциране и затварянето на фабрики причиниха хаос в традиционните вериги на доставка. Това доведе до скок на товарните цени по основните морски маршрути между Китай, САЩ и Европа.
Още преди пандемията пристанищата бяха подложени на натиск да надграждат инфраструктурата си чрез автоматизиране на операциите, декарбонизиране на логистиката и изграждане на съоръжения, които могат да се справят с новото поколение все по-големи кораби.
„Не е правилно да се казва, че не е имало проблеми преди“, коментира Сорен Тофт, изпълнителен директор на втората по големина в света група за контейнерни превози MSC. „Пристанищните комплекси остаряваха, имаше ограничения за капацитета [и] имаше ограничения за възможността да обслужват непрекъснато увеличаването на размерите на корабите“, допълва той.
Корабоплавателни групи като датската AP Moller-Maersk, най-голямата в света контейнерна корабна компания и оператор на кораби, швейцарско-италианската MSC, германската Hapag-Lloyd и CMA CGM от Франция се борят да доставят стоките навреме.
Прекъсванията се увеличават и заради корабите с гигантски размери, тъй като собствениците се насочват към икономии от мащаба, за да намалят транспортните разходи.
Най-големите кораби могат да превозват до 20 хил. шестметрови контейнера едновременно, които ако се натоварят на камиони, ще се простират по-далеч от разстоянието между Париж и Амстердам по магистрала. Те също изискват промени в инфраструктурата, включително по-дълбоки докове и по-големи кранове.
Доставянето на нова инфраструктура отнема време. За доставка и монтаж на кран са необходими 18 месеца от поръчката до инсталацията, което затруднява пристанищата да реагират бързо на промените в търсенето.