Времето за предотвратяване на ад на земята изтича

Една повратна оценка за изменението на климата, публикувана в понеделник като консенсус между 234 международни учени, ясно показва, че светът е изправен пред плашещо бъдеще, дори ако световната икономика се декарбонизира бързо. Неуспехът да се намалят сериозно емисиите на парникови газове ще доведе в рамките на няколко десетилетия до това, което водещ климатолог нарече „ад на земята“, пише Financial Times в редакционен коментар.

Мрачните предупреждения на Междуправителствения панел по изменението на климата (IPCC) не са изненада за онези, които наблюдаваха натрупването на доказателства за предизвиканото от човека затопляне след последния доклад на IPCC през 2013 г. Никой не трябва да си въобразява, че този доклад е излишно тревожен. Той представлява преобладаващото научно мнение, което някои климатолози биха изразили още по-силно. Освен това продължителният процес на изготвяне на доклада на IPCC не позволява на авторите да вземат под внимание най-новите знаци, че климатът може би се променя дори по-бързо, отколкото повечето модели предполагат: екстремни горещи вълни, катастрофални наводнения и бързо топене на арктическия лед.

Докладът представлява потискащо четиво, като не предоставя извинение за политиците да вдигнат ръце и да се откажат. Той показва, че действията на бизнеса и правителствата в близко бъдеще ще окажат влияние за поколения; някои последици от изменението на климата, като повишаването на морското равнище и топенето на полярния лед, ще продължат стотици години. 

В най-оптимистичния, но постижим сценарий на IPCC, „незабавните, бързи и мащабни намаления“ на емисиите ще ограничат покачването на глобалната температура до пик от 1,6°C над прединдустриалното ниво малко след 2050 г. Това ще увеличи допълнително честотата и интензивността на разрушителните метеорологични събития, като бури, суши и горещи вълни, но ще гарантира, че земята остава по същество обитаема. При сценария с много високи емисии затоплянето може да достигне 3C до 2060 г. и 5,7C до 2100 г., застрашавайки самото съществуване на човешката цивилизация.

Докладът трябва да затвърди решимостта на световните лидери да се договорят за дълбок ангажимент за нетни нулеви емисии на конференцията на ООН за изменението на климата (COP26) в Глазгоу през ноември. Мнозина, включително домакинът Борис Джонсън, ще трябва да устоят на политическия натиск от хора, които продължават да са скептични относно тежестта на климатичните промени на фона на всички доказателства, или които виждат само краткосрочните икономически разходи за декарбонизацията.

Въпреки че привържениците на решителните действия често подчертават икономическия растеж, генериран от инвестициите и иновациите по пътя към нетната нула, те не трябва да рисуват нереално розова картина. Намаляването на въглеродоинтензивните дейности ще причини истинска болка и разходи, изискващи подходяща компенсация.

Докладът на IPCC също така трябва да подтикне борците за опазване на околната среда да изоставят някои традиционни предразсъдъци, особено срещу ядрената енергия. По-малките ядрени централи заслужават инвестиции заради ролята, която биха могли да играят при производството на електроенергия без въглерод.

Може да се наложи преосмисляне на отношението и към геоинженерството: използване на технологии за охлаждане на планетата чрез отстраняване на CO2 от атмосферата или отразяване на повече от слънчевата енергия към космоса. Освен опасенията за безопасността и непредвидените последици, активистите се страхуват, че перспективата за технологично решение ще намали стимула за справяне с фундаменталния проблем - че отделяме твърде много парникови газове. Но изследванията в областта на геоинженерството биха били полезна предпазна мярка.

При такава сериозна климатична опасност светът не може да си позволи да изключи нещо, което би могло да бъде част от решението. Но както IPCC признава, основният път да се избегне ад на земята трябва да включва отбиване на човечеството от въглеродната му зависимост.