Това е ударна година за европейските стартъпи, но не Европейската комисия (ЕК) е отговорна за техния напредък, пише Politico.
В понеделник (2 август) естонската компания Bolt набра 600 млн. евро, за да стартира нова услуга за доставка на хранителни стоки. Длъжностните лица в Брюксел обаче бяха съсредоточени върху разследването на ЕК относно планираното придобиване на Kustomer от страна на американския гигант при социалните платформи Facebook.
Такъв е обичайният модел. Стартъпите в Европа успяват да привлекат все повече инвестиции с безпрецедентни темпове и се очертават като доминиращи играчи в свръхконкурентни области като финансовите услуги и зелените технологии.
Най-изтъкнатите дигитални рицари на блока, включително заместник-председателя на ЕК Маргрете Вестагер и еврокомисарят по вътрешния пазар Тиери Бретон, засилват битката си срещу американските технологични мастодонти. Тази година, според официалната им програма, те ще се срещнат с редица корпоративни ръководители като Пат Гелсинджър от Intel, но не и с лидерите на т.нар. европейски еднорози – стартъпи на стойност над 1 милиард долара.
Експерти посочват, че фокусът върху ограничаването на злоупотребите на най-големите, предимно американски компании, ощетява в същото време европейската индустрия. Мария Габриел, еврокомисар по иновациите и поддръжник на стартиращите фирми, призова за прекратяване на европейската „фиксация“ със Силиконовата долина.
Стремежът към създаване на европейски Google "е загубен", каза тя пред POLITICO през юни.
"Не е нужно да губим време, защото няма да създадем европейския вариант на Google или Facebook. Трябва да бъдем реалистични по отношение на това“, изтъкна Габриел.
Тя не е единствената, която е на това мнение. Инвеститорите са нетърпеливи да подкрепят твърдението, че европейските стартъпи могат да спечелят битката, стига да изберат правилната такава.
Тази година европейските компании получиха огромни инвестиции в размер на 48 млрд. евро, почти три пъти повече средства, отколкото за същия период на миналата година. Европа представлява 18 % от общото глобално финансиране на такива компании, като това е най-големият дял на континента в исторически план.
„Европа се превърна в един от по-интересните региони, в които американците могат да инвестират“, посочва Фират Илери от Hummingbird Ventures, един от първите инвеститори в британския гигант за доставки на храна Deliveroo.
Шведската платформа за стрийминг на музика Spotify, която излезе на борсата през 2018 г., беше един от първите успешни европейски стартъпи. „Хората започнаха да мислят: в Европа също може да се създадат стартъпи на стойност от един милиард до петдесет милиарда долара“, изтъква Илери.
За инвеститорите европейският пазар е по-малко пренаселен и именно поради това е по-привлекателен за включване от пазара в САЩ и не толкова „сложен“ като пазарите в Китай, Русия и Бразилия.
Но това не е благодарение на ЕС. Системните проблеми като липсата на хармонизация в целия континент означават, че стартъпите в блока трябва да изразходват много енергия за обучение и спазване на различни правила, като наемане на служители извън ЕС.
Патрик Колисън от финтех гиганта Stripe се застъпва за „по-рационализиран общ пазар, по-малко непрактични и неефективни регулации, по-добро правно третиране на опциите за акции и по-лесен достъп до визи за висококвалифицирани лица“.
Но не е ясно дали това има значение. „Стартъп общността говори едни и същи неща повече от 10 години“, споделя Саймън Шефер, президент на Startup Portugal. "Винаги сме казвали: това е сигнал за червен код. Ако не хармонизираме Европа, никога няма да можем да догоним САЩ и Китай."
Проблемът е, че колкото повече време ЕС отделя за ограничаване на компании от типа на Apple и Google, толкова по-малко му остава за фокусиране върху убеждаването на страните да хармонизират правилата на труда, имиграцията и данъчното облагане, което поставя естествен таван за стартъпите и техните инвеститори.
Цялата публикация може да прочетете на сайта на Bloomberg TV Bulgaria.
01:33 | 14.09.22 г.