От известно време в Германия се налага мнението, че Русия умишлено предизвиква газов дефицит в Европа, за да наложи проекта "Северен поток 2". Газохранилищата на континента са полупразни - включително и важния за "Газпром" и неговите доставки в Западна Европа газов хъб "Баумгартен" в Австрия. Според оценки хранилището е запълнило около 1/3 от капацитета си, при нормално за началото на август запълнени към 2/3 от капацитета.
Или с други думи - може да се каже, че отоплителният сезон ще започне при екстремни условия. Руската секция на DW се опитва да начертае няколко сценария как ще завърши всичко това.
Германският енергиен експерт Хайко Ломан коментира пред изданието, че "Газпром" едва ли ще успее да нагнети достатъчно газ в европейските хранилища до началото на сезона (традиционно хранилищата се пълнят до около началото на октомври, когато е началото на газовата година в Европа - бел. ред.). А вероятно и не желае това.
Според анализатора след студената зима в Европа от началото на 2021 г. руският гигант усилено разпродава газа от хранилищата, чийто капацитет е резервирал през последните години, а от началото на август реално прекрати нагнетяването в съоръженията в Германия и Австрия, които почти напълно контролира. Компанията не прави опити да запази повече капацитет за транзита през Украйна, Беларус и Полша въпреки търсенето и рекордните за това време на годината цени.
Всичко това се случва на фона на ограничения достъп на Европа до втечнен газ от САЩ - износът се насочва с предимство към Азия, където цената е по-висока и доставките за европейските клиенти са с 20% по-ниски от традиционното.
В Германия свързват действията на "Газпром" с желанието на Москва да покаже, че "Северен поток 2" е необходим на Европа. Включително и Handelsblatt публикува анализ в тази насока. Изкуствено създаденият дефицит обезпечава спорния газопровод и му дава добър старт, написа изданието преди дни.
Очакванията са, че Русия ще увеличи транзита през четирите тръби на проекта "Северен поток" към Европа и ще намали количествата по останалите трасета, включително и през "Турски поток". Така "Газпром" дава сигнал на Европейския съюз, че очаква по-бързо разрешително за работа на новите тръби по дъното на Балтийско море.
Има и още една интересна подробност. На 2 август от "Газпром" съобщиха, че износът на газ за страните извън ОНД се увеличава с 23%. Това се дължи най-вече на ръста на транзита през Турция, увеличените доставки за България, Сърбия и Гърция, както и за Румъния - тоест "Турски поток", който също заобикаля Украйна.
DW не отхвърля вероятността и "Газпром" да смята увеличените доставки за страните от Западна Европа с реализираните продажби на количествата газ от хранилищата. Това би обяснило ниските нива на запасите в Германия.
Тогава проблемни се оказват точно доставките за Централна и Западна Европа, където и отоплителният сезон започва по-рано, и ниските температури са по-вероятни.Но ако зимата се окаже студена и настъпи по-рано от очакваното, може да се окаже, че няма достатъчно време за въвеждането в експлоатация на "Северен поток 2" и газът да не стигне.
Не всичко зависи от политическата воля - има доста допълнителна административна и правна работа по издаването на разрешителното и прогнозите в Берлин например са, че газопроводът ще започне да функционира най-рано през февруари 2022 г. Нещо повече - има и доста неясноти около този проект. Например не е ясно кой ще сертифицира проекта, след като Det Norske Veritas се оттегли в началото на годината под заплахата от санкции от САЩ.
Така че очакването, че "Газпром" ще успее да запълни хранилищата навреме може да се окаже доста рисков залог.
Версията за шантаж от страна на Москва за по-бързото признаване на нуждата от "Северен поток 2" става все по-реална. И този сценарий е напълно в интерес на "Газпром". Но може да има и друго развитие на ситуацията и то да е напълно в ущърб на държавната компания - след изборите на 26 септември Германия да блокира проекта, а заради високите цени в Европа американските компании да пренасочат доставките на втечнен газ.
При това стечение на обстоятелствата "Газпром" ще се окаже в напълно губеща позиция, защото сам се отказва от пазарния си дял в момента (почти 40% в момента), който ще бъде зает от алтернативните доставчици, привлечени от високите цени на газа в Европа.
Възможно да е има и "хибриден" вариант - "Северен поток 2" получава разрешение да работи с половината от капацитета си и "Газпром" спешно купува капацитет през Украйна и Полша, за да може в срок да запълни газохранилищата и да гарантира доставките за зимата.
Има още много възможни изходи от ситуацията, но едно е сигурно - словосъчетанието "енергийна сигурност" ще доминира през тази зима в Европа и с нова сила ще се разгорят споровете за енергийното сътрудничество с Русия, както и за степента на зависимостта от руския природен газ, пише още DW.
16:23 | 13.09.22 г.