Бизнесът в САЩ започва да отговоря на търсенето на нови видове работни взаимоотношения. Пандемията ни показа колко остаряла е универсалната 40-часова работна седмица. Служителите на знанието търсят нови модели и това, което се появява, са хибриди на старите подходи. Един такъв модел, за който съм оптимист, е „кварталният клуб“ - опция, която е нещо средно между кафене и работно пространство, пише за Bloomberg Конър Сен, основател на Peachtree Creek Investments.
Помислете как три съществуващи модела за работното място вече не служат на много работници. Традиционният централизиран офис може да се намира на неудобно място или просто да е неподходящ за вида работа, която се извършва - което е една от причините дистанционната работа да е толкова популярна като начало. Работата от дома също има своите ограничения; не всеки има свободна спалня, която да превърне в домашен офис, или работник може има вкъщи малки деца или други членове на семейството, което може да бъде смущаващо за работния ден. Някои хора пък биха предпочели да работят около други професионалисти, отколкото да прекарат деня сами.
Досега алтернативата беше традиционен модел за съвместна работа - нещо като WeWork - но и той имат своите ограничения. Работните места често са в централни бизнес райони и ако не искате да пътувате до града, за да отидете в офис, вероятно също не искате да пътувате и до WeWork. Освен това те са скъпи, в зависимост от това какво място искате - може би искате само възможност да прекарвате няколко часа на ден, няколко пъти седмично, като при това положение членството, което струва стотици долари на месец, не е добра сделка.
Тогава влезте в кварталния клуб. Бях запознат с едно такова заведение, Switchyards в Атланта, когато се свързах с основателя, стар местен бизнес познат, преди няколко седмици. Обичам да го описвам като лека промяна в модела на кафенето. В кафене плащате за питие и след това, ако кафенето е обзаведено с удобни места за сядане и маси, може да се окаже, че поработвате там безплатно за няколко часа. При клубния модел плащате месечна такса - в случай на Switchyards 50 долара на месец - и след това получавате питие безплатно. В момента Switchyards има три локации в Атланта, две от които са в общности, пълни с творчески работници. Идеята е да се откриват обекти в жилищните квартали, а не в традиционните офис райони.
Това е идеална концепция за членове, които искат да работят извън дома си и да се срещат чат-пат с хора, но които не искат да пътуват дълго до традиционен офис, или за които съвместното членство може да е твърде скъпо. За собственика на клуба месечните членски вноски осигуряват предвидим паричен поток. И тъй като те продават членство, а не резервирани места, те могат да отдават пространство, както правят фитнес залите, вместо да се налага да разделят капацитета между наемателите.
Има подобна концепция в Ню Йорк, наречена Daybase, основана от бивши ръководители на WeWork, която цели да запълни празнината между офиса и дома.
След като прекарах малко време в една от локациите на Switchyards, смятам, че това е вид бизнес, който би се вписал добре в преустройството на по-големи крайградски центрове, за да се настанят по-отдалечени работници. Точно както големите национални вериги за бързо хранене пренасочват фокуса си към обекти за храна за вкъщи, а не на място, е логично хибридните работници да плащат директно за вида работно пространство, което искат, вместо да харчат 5 долара за кафе и да се надяват, че ще намеря вида работна среда, която искат в момента, в който искат.
Онова, което е по-малко ясно, е как може да се развие тенденцията за свободно работно пространство, базирано на членство и ориентирано към квартала. Ако моделът се окаже успешен, ще произведе ли той куп местни или регионални печеливши, както видяхме в индустрията на микропивоварните? Или компания, подкрепена от рисков капитал, ще набере купчина пари, за да изгради стотици от тях в цялата страна, както WeWork направи през миналото десетилетие? Независимо от това, има нужда от различен модел на работно пространство в по-широк мащаб, отколкото имаме в момента, и очаквам с нетърпение да видя какви други концепции ще се появят.