Де Кос: Несигурността в еврозоната е много висока

ЕЦБ промени очакванията за бъдещото развитие на лихвените проценти, като дискусията отваря пътя за важен дебат през септември за това дали и как да се оттегли закупуването на извънредни облигации. По този повод публикуваме интервю на Bloomberg с един от членовете на Управителния съвет на Европейската централна банка Пабло Ернандес де Кос, проведено на 27 юли.

Какво мислите за реакцията на инвеститорите и икономистите както на прегледа на стратегията на ЕЦБ, така и на новите насоки за бъдещето?

- Пазарната реакция и на двете съобщения беше относително сдържана, което предполага, че и двете са в съответствие с това, което инвеститорите очакват. Видяхме доста подобна реакция, когато Фед обяви новата си стратегия и прекалибрира своите насоки занапред преди по-малко от година. Както пазарът, така и анализаторите се нуждаят от време, за да обработят всички нови функции, включени в нашия преглед на стратегията, и да анализират техните последици. Във всеки случай и макар да има известно разнообразие от мнения, икономическата общност призна решението на ЕЦБ, съдържащо се в този преглед, като годно да се справи успешно с основните предизвикателства пред постигането на целта, особено при условия на много ниски лихвени проценти.

На този фон особено важно е съобщението на ЕЦБ, че е необходима особено енергична и постоянна реакция, за да се предотврати трайното отклонение на инфлацията в посока на неблагоприятни сътресения и това също може да означава, че инфлацията може временно да остане умерено над целевото ниво от 2%.

В това отношение повторното калибриране на нашите предни насоки е особено важно, за да се адаптират към тази нова стратегия. Новата дефиниция е много по-точна и има за цел да предотврати преждевременно затягане на нашата парична политика, което може да застраши ангажимента ни към симетрия с целта за инфлацията.

Пазарът вече разполага с набор от по-точни индикации за това кога и как ЕЦБ ще действа в бъдеще и следователно ще адаптира своята позиция според тези индикации и по-специално за това как се развиват инфлационните очаквания.

Новите насоки на ЕЦБ посочват, че инфлацията трябва да достигне 2% много преди края на прогнозния хоризонт и да остане  трайно през останалата част от хоризонта. ЕЦБ обаче не е близо до тази цел от години. Кои са най-вероятните инструменти на паричната политика, които ЕЦБ ще използва, за да се опита да се доближи до тази цел?

Новата стратегия ще допринесе за повишаване на ефективността на основните инструменти на ЕЦБ за борба с ниската инфлация - програмите за закупуване на активи и нашата политика за бъдещи насоки. Както споменах, новите ни бъдещи насоки са по-ясни отпреди и следователно трябва да бъдат по-ефективни, когато става въпрос за пазарните очаквания относно бъдещия ход на нашите лихвени политики. И PEPP (програмата за извънредни покупки - бел. ред.) ни научи на някои важни уроци, които ще бъдат полезни, когато се стремим да повишим ефективността на нашите бъдещи покупки на активи. Във всеки случай новата ни стратегия дава кристална яснота, че ние в Управителния съвет на ЕЦБ ще разгледаме нови политически инструменти, когато е необходимо, за да постигнем целта си за ценова стабилност.

Тук отново подчертавам комуникацията ни. Ние разбираме трудностите, породени от факта, че лихвените проценти са близо до долната граница, и необходимостта от енергичен и постоянен отговор в тази среда. Нашите нови насоки са първият пример за нашата решителност да предприемем действия в това отношение.

Друг елемент от новите насоки е, че основната инфлация трябва да бъде „достатъчно напреднала“. Какво означава това на практика?

Това, че общата инфлация трябва да се доближи трайно до целта от 2%, е от ключово значение за свеждане до минимум на риска от преждевременно затягане. И знаем, че необходимо условие общата инфлация да се доближи по тази цел е нейните по-стабилни компоненти, т.е. това, което наричаме основна инфлация, също да го правят. Трябва да се има предвид, че основните компоненти на инфлацията са по-лесно прогнозируеми по отношение на общата инфлация в средносрочен план.

В това отношение Управителният съвет наблюдава няколко основни индикатора на инфлацията, а не само един, което означава, че е доста непрактично да се определя предварително количествена референтна стойност за всички или подгрупа от тези показатели. Но това, което е важно, е да се гарантира, че като цяло тези показатели трябва да дават ясен сигнал за стабилно и трайно възстановяване в средносрочната ценова тенденция, която е съвместима с нашата цел.

Управителят на френската централна банка Франсоа Вилроа дьо Гало каза миналата седмица, че ЕЦБ няма да обмисля увеличаване, освен ако нейните прогнози не покажат инфлация при целта от 2% в рамките на 12 до 18 месеца или „много преди края на нейния прожекционен хоризонт“.  Съгласен ли сте?

Аз съм съгласен, да. Както обясни управителят (Кристин) Лагард след срещата ни миналата седмица, правдоподобното тълкуване на „много преди“ е средата на нашия прогнозен хоризонт. Този хоризонт обхваща 2-3 години, така че средната точка наистина е от 12 до 18 месеца.

Какво мислите за коментарите на някои от вашите колеги от Управителния съвет, че новите насоки на ЕЦБ поемат дългосрочен ангажимент за разхлабена политика, която ЕЦБ не може да бъде сигурна, че ще може да спазва поради причини за финансова стабилност, например? Един от вашите колеги каза, че е застъпил „клауза за бягство“ в насоките. Защо това не беше прието?

Бих започнал с простата идея, че бъдещите насоки изискват ангажимент да се реагира по определен начин при определена перспектива за инфлация, а не ангажимент за безпрекословно определяне на лихвените нива. Ако перспективите за инфлацията налагат задържане на лихвените проценти на особено компресирани нива за по-дълго, ние ще направим това в услуга на целта ни за ценова стабилност. Ако перспективите се подобрят повече от очакваното, също благодарение на префокусиране на очакванията около новата цел от 2%, която би трябвало да улесни рефлацията, новите ни насоки занапред могат да ни покажат пътя към промяна на политиката.

Освен това средносрочната ориентация на нашата парична политика, отразена изрично в новата стратегия, дава на ЕЦБ достатъчна гъвкавост да включва съображения относно финансовата стабилност, както и нивото на заетост, когато е необходимо. Съответно не мисля, че е наистина нужно да се добавя клауза за бягство.

По този повод, както беше в миналото, ние направихме анализ на пропорционалността преди решението да променим нашите насоки, така че взетото решение да гарантира, че това наистина е най -подходящото действие за постигане на нашата цел.

В новата стратегия на ЕЦБ се казва, че централната банка се нуждае от силен или постоянен подход, за да постигне инфлацията, ако икономиката е на долната граница. Какво според вас трябва да направи ЕЦБ, което да е силно и какво според вас трябва да направи ЕЦБ, което да е трайно?

Силният подход означава да се ангажираме с ранен и решителен отговор на всеки дезинфлационен шок, представляващ значителна заплаха за правилното функциониране на нашата парична политика с оглед постигане на целта ни за ценова стабилност. Това може да означава ранно и превантивно намаляване на нивата на лихвите ни в началото на фазата на рецесия и дезинфлация, или особено креативен и агресивен отговор, ако икономиката е засегната от възобновен рецесионен шок. Началото на PEPP на 18 март 2020 г. и последващите му разширения са добър пример за това.

Постоянството влиза в игра, когато икономиката вече е преминала времето на долната граница с нежелано ниска инфлация и рискове от отслабване на инфлационните очаквания. Да действаме упорито означава да поддържаме достатъчно приспособителна позиция толкова дълго, колкото е необходимо, за да гарантираме, че инфлационните очаквания са отново стабилни около нашата средносрочна цел, като получаваме последователни признаци, че реалната инфлация се увеличава и най-вероятно ще се стабилизира около новата цел. Неотдавнашното калибриране на нашите прогнозни насоки за лихвените проценти е добър пример за „упорито“ действие.

Кога очаквате Управителният съвет да започне да обсъжда бъдещето на PEPP?

Все още е твърде рано да се каже. Ние свързваме края на PEPP с хода на пандемията и нейните ефекти върху икономиката. На фона на все още много високата несигурност, каквато има в момента, не бива да прибързваме с тази дискусия. Във всеки случай нашето решение ще зависи от развитието на здравната криза, от условията за финансиране в икономиката на еврозоната и от перспективите за инфлация.

В това отношение нашите програми за закупуване на активи (APP) и бъдещите насоки ще продължат да бъдат основни инструменти. Освен това ще бъде важно да се извлекат уроци за функционирането на PEPP по време на кризата. Според мен основният урок, който трябва да се извлече от тази програма, е че гъвкавостта при разпределението на покупките на активи значително е увеличила не само ефективността, но и ефективността на нашите покупки на активи. Поради това би било желателно да се обсъди възможността нашите бъдещи програми за закупуване да запазят някои от гъвкавите елементи на PEPP.