Трудната задача пред Джей Пауъл - да угоди и на пазарите, и на Байдън

Доста необичайно е за централен банкер във влиятелна икономика да бъде обграден от политици. Това е рискът, пред който е изправен председателят на Федералния резерв Джером Пауъл, когато става въпрос за покачване на цените с потенциално значими последици за американската и световната икономика, пише Дениъл Мос за Bloomberg.

Белият дом променя начина, по който говори за инфлацията, използвайки по-ясен език, който избирателите могат да разберат по-добре, написа Нанси Кук от Bloomberg News. Този ход идва, след като социологическите проучвания показват нарастваща загриженост от повишаването на цените, а републиканците в Конгреса се опитват да използват проблема, за да осуетят големите разходни програми. „Преходна“, дума, предпочитана от Фед, за да опише това, което те виждат като краткосрочни изблици на инфлацията, които не оправдават по-затегната парична политика, загуби благосклонност сред помощниците на Байдън. Потребителските цени в САЩ скочиха през юни с 5,4% на годишна база - най-високият темп от 2008 г. насам. 

Ходът на Байдън идва в неудобно време за Пауъл. Федералната комисия за открития пазар (FOMC) на Фед, определяща лихвените проценти, заседава тази седмица, като инвеститорите ще следят внимателно езика й, както и пресконференцията на председателя, за податки относно момента на оттегляне на стимулите. Централната банка посочи, че иска да е търпелива и много икономисти не виждат отстъпление преди края на годината. Според ръководството на Фед повишаването на инфлацията до голяма степен е отговор на бързото отскачане на икономиката след дълбокия спад през миналата година. Регулаторите в световен мащаб, от Европейската централна банка до Резервната банка на Индия, възприеха същия изчаквателен подход и поддържат условията свръх-приспособими.

Думите като „преходна“ и „временна“ се появяват често в речи и интервюта през последните месеци. На срещата си през юни FOMC заяви, че „инфлацията се е повишила, до голяма степен отразявайки преходни фактори“. Занапред обаче Пауъл вероятно ще бъде предпазлив да използва езика, който е неприемлив в очите на Белия дом. Макар че Фед взема решенията си независимо, централната банка следи отблизо политическия климат.

Променящата се политическа аритметика е проблемна с оглед наближаващия край на мандата на Пауъл в началото на следващата година. Макар че президентите са склонни да преназначават шефовете на Фед заради опасения от сътресения на пазарите - Тръмп разчупи модела, като отказа втори мандат на Джанет Йелън, сега министър на финансите - Пауъл не е сигурен за поста си. Последното нещо, което председателят иска да направи, е да отвори пропаст, реална или възприемана, между себе си и Байдън.

Проблемът е, че ако Пауъл започне да звучи по-твърдо относно инфлацията, изтъквайки проблемите, които тя може да причини, той рискува хората да мислят, че Фед скоро ще намали покупките на облигации. Централната банка усети вкуса на инвеститорските опасения през юни, когато стана ясно, че представителите й очакват две повишения на лихвите през 2023 г. Пазарите бяха изненадани. Последваха успокоявания.

Защо Фед трябва да е толкова неохотен да се предаде пред инфлацията и да отнеме крака от педала на газта? В крайна сметка САЩ вероятно ще отчетат най-силния си растеж тази година от около четири десетилетия. И макар че Covid-19 не е победен, икономиката е по-отворена от миналата година, а и ваксинациите продължават. Отговорът отчасти се крие в историята. През десетилетието до пандемията Фед се тревожеше, че цените растат твърде бавно. Той започна работа по нова стратегия, която се фокусира върху таргетирането на средната инфлация. Сега централната банка е склонна да допусне инфлация над 2% в краткосрочен план, така че тя да се установи около тази цел с течение на времето. Да изостави това толкова скоро - новата стратегия беше представена с много шум преди по-малко от година - би било неловък обрат.

Фед също така не трябва да е много загрижен за глобалната картина. Доходността по референтните 10-годишни американски ДЦК спадна миналата седмица до най-ниската стойност от февруари, поне отчасти отразявайки опасенията относно стабилността на световното възстановяване. Преди няколко седмици Китайската народна банка внезапно намали размера на задължителните банкови резерви. Делта вариантът на Covid и относително бавните темпове на ваксинация подкопават растежа - или предотвратяват възстановяването - на други места в Азия. Австралийската резервна банка, която току този месец обяви леко намаляване на покупките на облигации, може да се наложи да прекрати дори това нежно оттегляне на подкрепата, смята Goldman Sachs. Пазарните спекулации за ранни повишения на лихвените проценти от Резервната банка на Нова Зеландия, която каза наскоро, че ще приключи количественото облекчаване (QE), изглеждат преждевременни.

Пауъл вероятно е смятал, че най-голямото комуникационно предизвикателство през останалите месеци от мандата му ще бъде подготовката за много постепенно начало на края на QE. Сега той трябва да поддържа пазарите щастливи с език, който инвеститорите искат да чуят, като същевременно успокоява политическата класа. Надявам се, че „преходна“ (за инфлацията) няма да стане толкова радиоактивна дума, колкото „ограничен“, думата, използвана от ръководителите на Фед и Министерството на финансите през 2007 г., за да изразят своето виждане за риска от нискокачествените жилищни заеми.