Има по-добър начин за финансиране на инфраструктурните инвестиции в САЩ

Предлаганият инфраструктурен план на администрацията на Джо Байдън има много с какво да се хареса: кой не иска по-добри пътища, чиста вода и по-бърз интернет достъп до Netflix? Но макар че целите са похвални, средствата за постигането им са политически спорни. Както например как да се плати за списъка с желания в размер на 1 трлн. долара, пише за Financial Times Скот Майнърд, съосновател и главен инвестиционен директор на Guggenheim Partners. 

Има ограничен брой богати хора и корпорации, които да се обложат, както биха предпочели левите, а и мнозина от тях имат достъп до умни счетоводители. С плашещите пристъпи на инфлация на пазарите и нарастващите цени, които вече удрят потребителите в хранителния магазин и при дилърите на коли, печатането на пари няма да мине добре.

Други могат да спорят относно спецификите на президентския план. Моята загриженост и тази на много данъкоплатци, които ще поемат сметката, е откъде ще дойдат парите. В предложението на администрацията на Байдън има заложена препратка към „директни облигации“, което според мен е най-добрият начин за финансиране на голяма част от плана.

Въпреки родовото наименование, това са по същество „подправени” общински облигации, емитирани от щатските и местните власти. Лихвените плащания са субсидирани от федералното правителство, а книжата се облагат с данъци, което разширява потенциалния пазар до пенсионни фондове, фондации и държавни фондове. Освободените от данъци общински облигации не са от голяма полза за този тип инвеститори, които предпочитат по-високата доходност на облагаемите еквиваленти.

Президентът би трябвало да е запознат с облигациите, тъй като те са актуализирана версия на облигациите от епохата на Обама (чийто вицепрезидент беше – бел. прев.) „Build America Bonds” (BAB). Американският закон за възстановяване и реинвестиране от 2009 г. въведе BAB, облагаеми дългови ценни книжа, които се издаваха от щати и общини за финансиране на капиталови разходи.

Купонът, изплащан от емитента на всяка облигация, носи 35% субсидия, предоставена от федералното правителство, което намалява разходите за заемане на щатски и местни правителства. Над 180 млрд. долара от тези книжа бяха продадени преди изтичането на програмата в края на 2010 г.

По-нова, двупартийна версия беше въведена през април тази година като Американски закон за инфраструктурните облигации. Това би създало нова облигация с фиксиран процент (28%) за възстановяване на разходите за емитентите.

Предимството на BAB, за разлика от ДЦК, е, че те финансират разходите на местно ниво, което ефективно прави градовете, щатите и инвеститорите партньори в инфраструктурните инвестиции, вместо пасивни странични наблюдатели на федералните власти.

Не че дефицитите сякаш вече имат значение, но BAB също така не биха повишили набъбналия национален дълг както го правят ДЦК. Щатските и местните правителства вече осигуряват почти 60% от капиталовите разходи и колосалните 90% от разходите за управление и поддръжка на инфраструктурата в страната, според Бюджетната служба на Конгреса.

Разширената версия на програмата Build America Bonds - наречена BAB 2.0 - може да отговори на значителна част от инфраструктурните нужди, оценени на 4 трлн. долара, включително разходните планове на администрацията на Байдън.

Съгласно BAB 2.0 щатите и градовете ще емитират 4 трлн. долара дълг за две години, за да финансират нарасналия обем от инфраструктурни проекти, като федералното правителство този път субсидира до 100 процента от лихвените разходи, отразявайки острата нужда на страната от инфраструктура.

При сегашния лихвен процент по облагаемите общински облигации от около 2%, това би струвало на федералното правителство 80 млрд. долара годишно. Федералните данъчни постъпления върху приходите от лихви на инвеститорите биха намалили нетното въздействие върху бюджета. Ако приемем, че половината от инвеститорите са обложени с данък и използвайки най-високата пределна ставка на федералния данък върху дохода от 37%, годишните федерални разходи ще бъдат намалени до 65 млрд. долара.

Лихвената субсидия може да бъде коригирана в зависимост от привлекателността на планирания проект, като например технологиите за чиста енергия получат повече подкрепа, отколкото нещо, което произвежда голям въглероден отпечатък.

Едно нещо, което научихме от предишния опит, е, че нова версия на BAB не трябва да бъде обект на „секвестиране” - автоматично съкращаване на федералните разходи, което се случва чрез оттегляне на финансирането за държавни програми. Това създава несигурност сред емитентите. Очаква се секвестирането да намали субсидиите за федерални лихви, изплащани на емитентите на облигации, с 5,7% между 2021 и 2030 г.

Но ако се адресират тези и други притеснения, BAB биха били умен начин да се отговори на националните инфраструктурни нужди без да се натоварват прекомерно данъкоплатците. Предвид настоящото състояние на американската инфраструктура и смесените икономически перспективи, Вашингтон се нуждае от смел план. Връщането на ВАВ не само ще отговори на нуждите от капиталови разходи, но ще върне хората на работа и ще постави началото на по-продуктивна икономика в дългосрочен план.