Изглежда, че във Вашингтон се наложи странно схващане: че разхлабената парична политика на Федералния резерв е добра за работниците. Почти нулевите лихвени проценти са приветствани като ключ към по-високите заплати - дори когато потребителските цени се увеличават с най-бързите темпове от 2008 г. Но номиналните ръстове на заплатите са илюзия, когато инфлацията изяжда реалните. Финансовите ползи от „приспособителната” позиция на Фед в по-голямата си част облагодетелстват Уолстрийт за сметка на реалната икономика, пише за Wall Street Journal икономистът Джуди Шелтън, старши сътрудник в Independent Institute.
Вземете коментарите на председателя на банковата комисия към Сената Шерод Браун по време на изслушване неотдавна относно паричната политика. Демократът от Охайо разкритикува загрижеността на колегите си от републиканската партия за нарастващите разходи: „Те няма да кажат на глас за какво всъщност е този „алармизъм за инфлацията“; те просто не искат работниците да имат повече власт." Той усложни тази нелепост с призив за „присъединяване към борбата, за по-достъпни жилища“ и „обуздаване алчността и излишъците на Уолстрийт“.
Както се оказва, американците с ниски и средни доходи разбират, че са в по-лошо положение, когато увеличението на заплатите не е в крак с издръжката на живота. Работниците се чувстват особено уязвими от промените в цените на горивата, хранителните стоки, здравеопазването и жилищата. Хората също смятат, че неравенството в доходите - както сред домакинствата, така и в географско отношение - е важен въпрос. Тези силни възгледи са отразени от „Фед слуша“, доклад от 129 страници, публикуван от Федералния резерв през юни 2020 г.
Но нито един от въпросите, отправени към председателя на Фед Джером Пауъл, единственият участник в изслушването, не спомена доклада. Инициативата „Фед слуша” беше предприета от централната банка през 2019 г., за да се получи обратна връзка от обществеността; тя включваше 15 събития в САЩ, за да се чуе как паричната политика влияе върху ежедневието и поминъка на хората.
На събитието в Сан Франсиско участниците бяха попитани: „Колко важни са двете законоустановени цели на Фед - максимална заетост и ценова стабилност?“ Стабилността на цените бе класирана като „много важна” от 79% от анкетираните, докато максималната заетост бе посочена като „много важна” от 72%. 150-те присъстващи бяха описани като членове на общности в неравностойно положение, трудови организации и предприятия, представляващи „разширен кръг от групи от заинтересовани страни и широката общественост“. Ако те разглеждаха ценовата стабилност като най-важната цел на Фед, когато инфлацията беше 1,7%, вероятно ли е това да се е променило при 5,4% инфлация?
Тревогите на работниците отразяват икономическата реалност на инфлацията. В априлска статия от Сесилия Рус и Марта Гимбъл от Икономическия съвет към президента се отбелязва, че средният ръст на заплатите е бил 3% в края на 2019 г., но е отслабнал до 2,8% в края на 2020 г. „Реалният ръст на заплатите тази пролет може да се окаже още по-нисък, ако се коригира с инфлацията, тъй като тя вероятно ще се ускори временно през следващите месеци."
13:17 | 12.09.22 г.