Олимпиадите в Токио очертават голямата дъга на технологичния упадък в Япония

Когато Токио за последен път е домакин на Летните олимпийски игри през 1964 г., демонстрацията на възможностите на влака стрела, способен да развие скорост от 210 км/ч, показва на света, че Япония навлиза в своята високотехнологична ера.

В рамките на десетилетие и половина иновации като видеомагнетофона на Sony Corp., флашпаметта на Toshiba Corp. и Space Invaders, която революционизираха игралната индустрия, превръщат Япония в синоним на глобално технологично превъзходство и много пазарни и технологични експерти започват да говорят, че страната вече изпреварва САЩ в икономическо отношение, пише Bloomberg.

Днес островната страна обаче е навлязла в друга епоха.

Докато Токио отново се подготвя да бъде домакин на Олимпиадата тази седмица, Япония се намира в технологичен упадък. Разцветът на страната при потребителската електроника като телевизори, записващи устройства и компютри, остава в историята. 

Докато Япония продължава да въздиша по джаджи като уокмен, Apple Inc. даде на света iPhone. Още по-унизително - регионалният конкурент Южна Корея и нейният технологичен гигант Samsung Electronics Co. изпревариха Япония със своите смартфони и микрочипове.

Това не е просто удар по японската национална гордост; това е корпоративна и икономическа дилема, точно както четвърта вълна от Covid-19 помрачава страната на старта на Игрите в Токио, лишавайки Япония от зрители и съответните приходи, които биха донесли, за да стимулират възстановяването ѝ от пандемията.

Във все по-поляризиран свят, където САЩ и Китай задават технологичните стандарти, Япония рискува да изостане още повече.

Премиерът Йошихиде Суга отвръща на удара, като планира да укрепи индустрията на компютърните чипове, издигната до национален проект наравно с осигуряването на храна или енергия. Но корпоративните ръководители и държавните служители в бранша споделят, че решението ще изисква и нещо друго: фундаментална промяна в начина, по който Япония води бизнес от десетилетия.

Това означава намаляване на бюрокрацията, набиране на чуждестранни таланти за производство на чипове и напълно отпадане на „упоритото настояване за японоцентризма“, споделя Казуми Нишикава, директор в ИТ отдела на Министерството на икономиката, промишлеността и търговията, известно като METI.

Япония може да е направила голяма стъпка в тази посока, като е примамила Taiwan Semiconductor Manufacturing Co. (TSMC), за да помогне за възстановяването на някога доминиращата при индустрията на чиповете страна. Миналата седмица главният изпълнителен директор на концерна изненада анализаторите, когато каза, че TSMC извършва „надлежна проверка“ за изграждане на фабрика за полупроводникови пластини, което изглежда потвърждава дългогодишните спекулации относно плановете на водещия световен производител на чипове за изграждане на съоръжение в Япония.

Япония, третата по големина икономика в света след САЩ и Китай, планира да инвестира стотици милиарди йени в индустрията за чипове, но това е просто капка в морето, като се има предвид 52-та милиарда долара, които САЩ ще инвестират в тази сфера. В Южна Корея Samsung и SK Hynix влагат 450 млрд. долара в рамките на десетилетие за разширяване на производствените мощности, докато TSMC заделя 100 млрд. долара през следващите три години.

„Някои страни предлагат подкрепа от различен порядък", което затруднява конкуренцията, смята Акира Амари от управляващата Либералнодемократична партия и бивш министър на икономическата и фискалната политика.

Според него министър-председателят е „решен да осъществи своите планове и сега е фокусиран върху цифровизацията и въглеродния неутралитет, два въпроса, свързани с полупроводниците.

Япония все още може да се похвали с постижения в области, включително в роботиката и суперкомпютрите, докато японските инженери току-що подобриха световния рекорд за най-бърза скорост на интернет. В прегледа на веригите на доставка на Белия дом, публикуван през юни, Япония се споменава 85 пъти, точно преди Тайван и Южна Корея, наравно с Европа.

Тецуро Хигаши, почетен председател на производителя на оборудване за производство на полупроводници Tokyo Electron Ltd., изтъква, че задачата за справяне с технологичния упадък на Япония не е толкова ясна, колкото възстановяването на една индустрия. Той визира корпоративния капацитет на Япония по отношение на полупроводниците, като Kioxia и Sony, наред с производителите на компоненти, изтъквайки, че „стратегията трябва да свърже тези части и да оформи ядро“.

„Съществува по-фундаментално усещане за кризата“, смята Хигаши, който оглавява експертна група, съветваща правителството относно стратегията за чипове. „Страхът е, че ако това се обърка, цялата японска икономика ще пострада", изтъква той. 

Като всички по-напреднали в технологично отношение държави, недостатъците на Япония бяха оголени от коронавируса. През 1990 г. Япония държи около 50% от световния пазар на чипове, докато в момента делът ѝ достига едва 6%, според данни на IC Insights. Друг анализ показва рязък спад на японския принос в индустрията за последните 25 години, в което време Китай успява да изпревари островната страна.

„Топящите се пазарни дялове вървят ръка за ръка с отслабващата сила на Япония при научноизследователската и развойна дейност“, пипат в доклад анализаторите от SNV Ян-Петер Клайнханс и Юлия Хес.

Проблемите в индустрията се усложняват заради отговора на правителството, което благоприятства създаването на местни индустриални гиганти, които да се конкурират с чуждестранните концерни. През 1999 г. Токио насърчава сливането на Hitachi и NEC в една компания, наречена Elpida, гръцката дума за „надежда“. През 2012 г. обаче тя подава молба за защита от фалит със задължения от 5,5 млрд. долара. Впоследствие е купена от американската Micron Technologies.

Според редица японски служителите в технологичния сектор основна причина за технологичния залез на страната може да се намери в търговската война, която САЩ започват срещу Япония преди около 40 години, изплашени от възхода ѝ.

„Америка възприе появата на Япония като заплаха и я отблъсна“, изтъква Амари. И все пак индустрията на Япония същи има вина заради самодоволството, което в крайна сметка води до съсредоточаването ѝ върху вътрешния пазар, отказвайки се от глобална експанзия. В крайна сметка японските компании губят от Apple и Samsung.

„Япония печели в технологиите, но губи в бизнеса“, заключва Амари.