Твърде много в нашата пазарна система се върти около краткосрочния план. Това със сигурност важи за дебата за инфлацията. Последните данни показват, че цените в САЩ нарастват с най-бързия си темп от 13 години (над 5% годишно - бел. прев.) Това накара всички - от топ инвеститори до собственици на ресторанти и хотели, които сега откриват, че може да се наложи вече да плащат повече за обслужващия персонал - да се притесняват от прегряване на икономиката, пише Рана Форухар за Financial Times.
Но нервността е преждевременна. Тези ранни признаци на покачване на цените отразяват по-скоро предсказуем изблик на „животинските” нагласи след затварянията, отколкото някаква дългосрочна тенденция. Тесните места във веригите за доставки скоро ще се разширят, както стана през 2020 г., например с личните предпазни средства. Разходите за автомобили и ваканции ще спаднат със стихването на покупките след пандемията. А сервитьорите, радващи се на високи заплати днес, може да бъдат заменени от автоматизирани системи утре: просто вижте колко много пътници през лятото вече поръчват своите коктейли преди полета чрез iPad.
Това, за което не говорим достатъчно - и което със сигурност ще се окаже далеч по-значимо и по-трудно за прогнозиране - е как технологиите, променящата се демография и комбинираният им ефект върху недвижимите имоти ще повлияят на дългосрочните инфлационни тенденции. Това е, което наистина има значение за работниците, компаниите и цените на активите.
Помислете първо за промяната в това как и къде американците искат да живеят и работят. Някои от по-евтините части на южните и западните щати са обект на наплив от хора, които преди са живеели в скъпи крайбрежни градове, но вече не са обвързани с офисите им. Но това все още е зараждаща се промяна. Повечето от хората, които напускат скъпите апартаменти в Ню Йорк или залива на Сан Франсиско, се преместват в малко по-евтини съседни агломерации или в близките крайградски и селски райони, а не във вътрешността на САЩ.
Може само да се предполага колко дълго ще продължат тези промени. Ако фалиралите градове не могат да оправят обществените услуги или образованието, някои градски жители - особено тези с деца - могат да ги напуснат за постоянно. Но други вече се връщат, след като вече могат да отидат без маски на театър или в любим ресторант.
И в двете посоки, тази „миграционна мания“ доведе до 24% годишно покачване на цените на домовете. Преди пандемията инфлацията при жилищата, измерена чрез наемите и техните еквиваленти отговаряше за лъвския дял от инфлацията в САЩ. Както отбелязва Даниъл Алпърт от Westwood Capital: „Въпреки че цените на жилищата могат да паднат, ако инфлацията продължи и лихвените проценти се повишат, в крайна сметка по-високите цени, плащани за жилища от средата на 2020 г. нататък, ще се отразят в наемите и техните еквиваленти“. Това би „компенсирало“ всеки спад в цената на други стоки и услуги, по думите му.
Федералният резерв ни каза да не се притесняваме за инфлацията: нещата ще се успокоят след около шест месеца, когато икономическите стимули бъдат изтеглени и летният изблик приключи. Но може да има нов скок, тъй като пенсиониращите се бейби бумъри (следвоенното поколение – бел. прев.), притежаващи активи в размер на 35 трлн. долара, започват да дават пари на децата си.
18:33 | 12.09.22 г.