Възстановяването може да се окаже по-преходно от очакваното

Въпреки че икономистите очакват бумa от отварянето на световната икономика да бушува през следващите тримесечия, има две все по-належащи причини да се постави под въпрос неговата сила и продължителност: Китай и САЩ. Двете суперсили са локомотивите на глобалния растеж, но в техните двигатели се появяват пукнатини, пише за Financial Times Ручир Шарма, главен глобален стратег на Morgan Stanley Investment Management и автор на „Десетте правила на успешните нации”. 

Само Китай отговаряше за повече от една трета от растежа на глобалната икономика през последните пет години. Днес 1% забавяне в Китай отнема 0,33% от световния растеж на брутния вътрешен продукт, така че светът има основания да се притеснява, когато Пекин взема затягащи мерки. Това се случва с ограниченията върху технологичния сектор.

През последните години, след като старите икономически индустрии в секторите на стоките и промишлеността затънаха в дългове и западнаха, бумът на Китай се поддържа от нова икономика, концентрирана върху технологичния сектор. През последното десетилетие делът на цифровата икономика в БВП на Китай се е увеличил четирикратно до зашеметяващите 40%. 

Но технологичните гиганти могат да представляват постоянно предизвикателство пред управляващата партия в момент, когато тя се опитва да възроди социалистическите ценности от ранните революционни години. Китай нямаше магнат със състояние от над 10 млрд. долара преди десетилетие; сега има близо 50. През изминалата година в Китай се появиха 238 нови милиардери, над два пъти повече от другите държави. Повечето от това богатство е възникнало в технологиите.

Ограничителните мерки в сектора бяха представени като здравословен ход за сдържане на монополите или като държавен опит за поставяне под контрол на големите данни. Това обаче е и изненадващ отговор на комунистическата партия на този безпрецедентен изблик на богатство и неравенство.

Тази нова кампания следва стар модел, връщащ ни поне до икономическия цар Жу Ронджи в началото на 90-те години. Китай се издигна като икономическа суперсила през последните четири десетилетия заради отстъплението на държавата, която даде свобода на капиталистите да генерират растеж. Но понякога държавните мениджъри се намесват, за да ограничат капитализма, когато очевидните му крайности - корупция, дългови балони или неравенство - им се сторят твърде ярки.

Често кампанията е придружавана от забавяне на икономиката, но приключва преди щетите да станат твърде големи. Преди близо десетилетие Пекин предприе мащабни антикорупционни мерки, които засегнаха много богати магнати, които скоро бяха заменени от нова плеяда технологични такива.

Този път залозите изглеждат по-високи. Трудно е да си представим който и да е друг сектор да компенсира шок в дигиталната икономика, като щетите вече са ясни. От началото на ограничителните мерки в сектора пазарната капитализация на китайските технологични компании е спаднала с една трета, или около 1 трлн. долара. Възходът на новите технологични еднорози пресъхна. И не е ясно, че Пекин вече е готов да отстъпи, като се има предвид колко мощни са станали технологичните гиганти и широко разпространеното убеждение, че данните са новото злато.

САЩ са вторият икономически двигател в света, представляващ около една пета от глобалния растеж през последните пет години. Много прогностици предполагат, че глобалното възстановяване ще получи огромен тласък от 2,5-те трлн. долара допълнителни спестявания, които американците спастриха по време на пандемията и вероятно ще похарчат сега, когато икономиката се отвори напълно.

Не така обаче се държаха потребителите в миналото.

Както посочи неотдавнашна статия в Barron’s, излишните спестявания са се превръщали в потребление само в държави, които са били победени и дестабилизирани по време на война, където хората са се опасявли, че тяхната валута скоро може да се обезцени. В САЩ последният голям епизод на принудително спестяване настъпва при дажбите от времето на Втората световна война. Америка спечели и, вместо да харчат бясно след войната, американците поддържаха тези допълнителни спестявания години наред.

Условията са подобни сега. Американците похарчиха само около една трета от пандемичните помощи, спестявайки или изплащайки дълговете си с останалата част. Новият делта вариант на вируса заплашва да засили тази предпазливост.

САЩ също така се приближават към „фискална пропаст“. Новите държавни разходи ще спаднат рязко през следващите месеци. Повечето икономисти разчитат на изключително силен растеж на потреблението, който да запълни празнината. Но историята не е на тяхна страна. След стимулите растежът има тенденция бързо да се забавя.

Признаци за проблеми със световните икономически двигатели проблясват в Китай и САЩ, които през последните години отговарят за над половината от глобалния растеж. Докато дебатът, бушуващ на финансовите пазари, се фокусира върху това дали повишаването на инфлацията ще бъде преходно, време е да се помисли за възможността икономическият бум да се окаже по-преходен от очакваното.