Представяйки полугодишния доклад на Федералния резерв пред Конгреса, председателят Джером Пауъл не отстъпи. Настоящият скок на инфлацията е временен, каза той, и централната банка няма да ограничи своята хипер-адаптивна парична политика, докато икономиката не постигне „съществен по-нататъшен напредък“. Пауъл и колегите му може да се окажат прави, че по-високата инфлация е просто дребно отклонение - ходът на икономиката е много труден за прогнозиране в момента. Но предвид тези много несигурности посланието на Фед към финансовите пазари изглежда доста твърдо.
Има неща, които Пауъл и президентът Джо Байдън биха могли да направят, за да помогнат, пише Bloomberg в редакционен коментар.
Централната банка се ангажира с настоящия си подход миналата година, когато аргументът за максимален монетарен стимул беше безспорен. Оттогава американската икономика се възстанови по-силно от очакваното, фискалната политика осигури много повече стимули от предвижданото, а инфлацията се повиши по-бързо от прогнозираното. Фед обаче не се отклонява от курса си. Все още обещава да държи краткосрочните лихвени проценти на нула за неопределено време и продължава да разширява баланса си, като купува държавни облигации и обезпечени с ипотеки ценни книжа за 120 милиарда долара на месец. Нищо от това няма да се промени, казва Фед, без този вече тотемичен „съществен по-нататъшен напредък“.
Но какво означава това далеч не е ясно. Централната банка заяви, че иска да види инфлацията да надвишава умерено целта ѝ от 2%, за да компенсира недостига през по-ранните години. Това е добре - но колко над и за колко време? Не каза. Другата част от интерпретирания ѝ мандат е да постигне „максимална заетост“. Тази нова трактовка също е двусмислена. За момента Фед предпочита да не говори за „пълна заетост“, точката, след която инфлацията би трябвало да се превърне в сериозна заплаха (вероятно защото по-ранните оценки за нея биха били основание за по-голяма предпазливост). Но Фед не обясни адекватно разликата.
Изчисленията на Фед са безспорно трудни. Настоящото ниво на инфлацията е силно изкривено от така наречените базови ефекти (след като инфлацията спадна толкова рязко, когато пандемията удари миналата пролет). А и инфлационният натиск изглежда се разпространява бавно извън най-тежко засегнатите сектори. Голяма част от ръста на инфлацията наистина ще се окаже временна, точно както изтъква Фед.
Освен това професионалната компетентност на централната банка не е поставена под съмнение. Доходността на дългосрочните облигации остава ниска, въпреки че растежът и инфлацията са по-високи от очакваното, като това не може да се обясни изцяло с покупката на облигации от Фед. Упорито ниските дългосрочни лихви предполагат, че инвеститорите вярват на Федералния резерв, че няма да допусне ситуацията да излезе извън контрол. В известен смисъл те смятат, че Фед е по-внимателен към данните и по-бърз в действията си, отколкото сочат много от собствените му изявления.
Въпреки това има опасност тази увереност да приключи и то може би внезапно. Ето защо би било разумно от страна на Пауъл да даде да се разбере, че той и колегите му гледат икономиката с отворен ум. Най-добрият начин да се направи това е да се започне незабавно намаляване на покупките на обезпечени с ипотеки ценни книжа. Това би облекчило зараждащите се страхове от балон при цените на жилищата и би дало сигнал на инвеститорите, че Фед може да разпознае силното възстановяване, когато го види.
По някакъв начин и Белият дом може да помогне. Мандатът на Пауъл като председател на Фед изтича през февруари. Важно е инвеститорите да не се питат дали надеждите му за преназначаване влияят върху неговата преценка. Президентът може и трябва да адресира това веднага, като обяви, че ако Пауъл иска още един мандат, ще го получи.
Разчитането на икономиката никога не е било по-трудно от сега, а поддържането на доверието на инвеститорите в централната банка - никога по-важно. Когато наблюдава и реагира на данните, Фед при Пауъл трябва да бъде (и да се разглежда като) достатъчно гъвкав и истински отворен.
07:54 | 13.09.22 г.