Само няколко месеца преди да се оттегли от политиката, германскaта канцлерка Ангела Меркел ще пътува до Вашингтон, за да се срещне с президента на САЩ Джо Байдън. Събитието ще бъде организирано, за да покаже завръщане към трансатлантическата хармония след четири години на трънливи отношения при Доналд Тръмп. Но за да стане това, американците ще трябва да прикрият силното си чувство на разочарование, а германците - разяждащото безпокойство, пише Андреас Клут за Bloomberg.
По различни начини и Меркел, и Байдън бяха контраст на Тръмп, не на последно място като представляваха мултилатерализма и сътрудничеството, а не национализма. Така че Байдън и неговият екип се надяваха на голяма демонстрация на подкрепа от Меркел, особено в конфронтацията с автократичните противници на демократичния Запад: Китай и Русия.
Вместо това Меркел, по обичайния си завоалиран и омаловажаващ начин, пренебрегна Байдън два пъти. Първaта обида се случи през декември, само седмици преди Байдън да положи клетва, когато тя прокара китайско-европейската инвестиционна сделка в следваща фаза - без дори да се консултира с екипа на Байдън. Вместо да помогне на Вашингтон да сдържи Пекин, Меркел иска Европа да запази възможностите си отворени.
Второто и по-лошо пренебрежение беше отказът й да се придвижи дори със сантиметър към двупартийните американски искания по отношение на спорния газопровод, който се строи от Русия до Германия. Наречен "Северен поток 2" и завършен на повече от 90%, той удвоява количеството газ, което Русия може да изнася директно за Северозападна Европа под Балтийско море.
В съчетание с "Турски поток", нов руски тръбопровод през Черно море към Югоизточна Европа, "Северен поток 2" постига стратегическа цел, дълго преследвана от руския президент Владимир Путин. В бъдеще той би могъл, ако поиска, да заобиколи Украйна и други източноевропейски страни и да прекъсне газа, който сега тече през тях. Това би лишило правителствата им от така необходимите транзитни такси, оставяйки ги изолирани и отворени за руски шантаж или нещо още по-лошо.
Путин, продукт на КГБ от съветската епоха, вече играе игра на заплахи и намигвания с Украйна, която той дестабилизира от 2014 г., когато анексира Крим и предизвика военен конфликт в източната часта на страната. „Всичко е възможно“, отговори той загадъчно на въпроса дали ще продължи да тече газ през Украйна, „но се изисква добра воля от нашите украински партньори.“ Малко неща са толкова зловещи като думата „добра воля“, когато излиза от устата на този човек.
Геополитическата заплаха, породена от "Северен поток 2", изглежда достатъчно очевидна за Полша, балтийските републики, Франция, Европейския съюз като цяло и други съюзници, които се противопоставят на газопровода заедно със САЩ. Въпреки това германците продължават да си заравят главата в пясъка като едни геостратегически щрауси. Неприемливо Меркел навива, че проектът е чисто търговско начинание, което е най-добре да се остави на частния сектор.